Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
мантия, метната върху част от крайбрежието край бляскавите кули на богаташите, напреко на
малкия залив.
— Мили Боже! — възкликна Дива.
Бордеят нощем беше същинско мрачно Средновековие. Осветлението идваше от
керосинови лампи. Ток нямаше, течаща вода — също. Плъхове сновяха на черни талази всяка
нощ из алеите и изгризваха камарите от отпадъци, оставени като злокобни
жертвоприношения.
Миризмата на керосин, прегоряло синапено масло, ароматни пръчици и солен вятър от
морето наблизо, на сапун — това ухание на отчаяна чистота, на честна пот, мирисът на коне, на кози, на кучета, котки, на маймуни и змии — всички те заливаха Дива, докато
лъкатушехме на светлината на фенерче към дома на Джони Пурата.
Тя гледаше с облещени очи, но бе свила решително устни. Стискаше лакътя на Навин, но
токчетата й стъпваха уверено по неравната земя.
Джони Пурата ни чакаше, издокаран в най-хубавите си дрехи за храма.
— Добре дошла, Аану — каза той, прилепил длани, и се поклони на Дива. — Името ми
е Джони Пурата. Дано не възразяваш, че те наричам Аану. Казах на всички, че си братовчедка
ми Аану, която идва на гости от Лондон.
— Добре — отвърна неуверено Дива.
— За да ти помогна да се настаниш тука спокойно, им казах, че си малко луда — додаде
Джони. — Това би трябвало да обясни сприхавия ти нрав…
— Сприхавия ми нрав ли?
— Ами, Шантарам каза…
— А, Шантарам значи?!
— Освен това казах на всички, че някакви хора те издирват, защото си им откраднала
нещо, и трябва да пазим пребиваването ти при нас в тайна.
— Ами… хубаво.
— О, да! Ако не броим парламента, тук крадците са в най-голяма безопасност!
— Това като че вдъхва успокоение — усмихна се Дива.
— Може и да се учудиш колко прочути хора се крият при нас в бордея. Тук при нас по
едно време се криеше един играч на крикет. Името му не мога да ти кажа, но веднъж като
играехме заедно, той ми рече…
— Млък, Джони!
Жената му Сита се показа на прага. Сарито й в червено и златисто трепкаше като
корабни платна около стройната й фигура.
— Ти дори не знаеш за какво говорех! — рече обидено Джони.
— Пак да мълчиш! — сопна се Сита. — И остави горкото момиче на мира!
Дойдоха още две жени и поведоха Дива към запазената за нея колиба на няколко крачки
оттам. Навин и Дидие ги последваха. Погледнах Джони.
— Джони, идваш ли?
— Аз… ще оставя Сита за малко сама.
— Неприятности в рая? — изтърсих нетактично.
— Какво знаеш ти! — Той прекара длан през гъстата си кестенява коса. — Сита ме
докара дотам, че да си говоря сам!
— Слушай, ще свия няколко джойнта. За Дива. Мисля, че ще са й нужни повече от
одеяла, ако ще преспива тук тази нощ. Дай да поседнем вътре да я свърша тази работа, докато
ми разказваш.
И той започна. За половин час научих за Сита повече, отколкото един мъж е редно да
знае за нечия чужда жена. Опитах се веднъж да погледна нещата през нейните очи, както би
трябвало, но той още повече се разстрои и се принудих да млъкна.
Искаше му се да го разбера. Страданието му приличаше на път към Голгота, като на
всяка стъпка го очакваше порицанието на сърдита съпруга. В крайна сметка всичко се
свеждаше до едно.
— Противозачатъчни — казах, докато свивах джойнтове за новия живот на Дива в
бордея.
— Тоест?
— Тя иска още едно дете, а ти не. Противозачатъчни.
— В момента аз прилагам противозачатъчни — пледира той и се размърда неловко на
стола. — Не сме правили секс от шест месеца.
— Това, Джони, не е противозачатъчно средство, а противоестествено. Нищо чудно, че е
изперкала.
— Според нея сексът е, за да се правят деца. А аз мисля, че е да се правят деца, но и да
се прави любов. За нея всякакви предпазни средства са неприемливи! Когато се опитах да
отворя дума за презервативи, каза, че съм бил извратен.
— Малко е сурово, да.
— Но какво да правя? Нали я виждаш каква е красавица, на! Сита бе кръстена на една
милостива богиня и до голяма степен
оправдаваше името си. Но беше и избухлива и езикът й плющеше като камшик.
Поразмишлявахме над това, докато джойнтовете за Дива се трупаха.
— Можеш да постъпиш по женски и да поговориш с нея — предложих му аз.
— Опасно е! — възрази. — Или?