Пръстът, който те сочи [bg]

— Значи напразно ми изгубихте времето, като ме повикахте тук — каза.

— Мога да разполагам с времето ти както ми е угодно. Няма да търпя нахалство. Ще отговориш на въпросите ми, иначе те очакват сериозни неприятности. Прекрасно ми е известно коя си и откъде си.

Животът ѝ ни най-малко не ме интересуваше. Ако тя съумееше да подлъже някой наивник, който не е наясно за произхода ѝ, какво ме беше грижа мен? Но аз бях наясно, че никой не би я взел за жена доброволно, ако миналото ѝ станеше известно, защото тогава бракът би станал предмет на всеобщо порицание. Чрез такава заплаха можех да я принудя към подчинение.

— Ако не се лъжа, неотдавна си прибягнала до услугите на италиански лекар заради майка си. Човек с високо звание в неговата професия. Мога ли да попитам как му плащаш?

Тя пламна и наведе глава при това обвинение.

— Странно е да ти предложи тъй великодушно безплатните си услуги. Малцина английски лекари биха се отнесли дотолкова лекомислено с времето и уменията си.

— Господин Кола е добър и благороден джентълмен — промълви тя. — Не парите са му на ума.

— О, сигурно.

— Истина е — изрече тя по-настойчиво. — Веднага му изясних откровено, че не мога да му платя.

— Не и с пари във всеки случай. И все пак той не жали усилия за лечението на майка ти.

— Смятам, че просто е добър християнин.

— Той с папист.

— Добри християни се срещат навсякъде. Познавам къде по-жестоки и немилосърдни хора, принадлежащи към англиканската църква.

— Дръж си езика. Не ме интересува мнението ти. Какво иска той от теб и от майка ти?

— Нищо, доколкото ми е известно. Иска да излекува майка ми. А на мен повече не ми трябва. Вчера той и доктор Лоуър проведоха удивително чуждестранно лечение, което им причини немалко усилия.

— И подейства ли то?

— Майка ми е жива, слава на Бог, и се моля да се подобри.

— Амин. Но да се върнем на въпроса ми и този път не увъртай. На кого си доставяла пратки от негово име? При кого си ходила? С бележки? С писма? Все някой трябва да му носи посланията, тъй като по пощата той не праща нищо.

Тя поклати глава.

— На никого.

— Не ме ядосвай.

— Нямам желание да ви ядосвам. Казвам истината.

— Отричаш ли, че си ходила в Абингдън — погледнах в тетрадката със записките ми — миналата сряда, в петъка преди това, а още по-рано в понеделник? Отишла си пеша до Бедфорд и си останала там до вторник? И докато си била в града, си посетила молитвена сбирка на Тидмарш?

Тя не отговори, но видях, че е стъписана, задето знам всичко това.

— Какво прави там? Какви съобщения отнесе? С кого се срещна?

— С никого.

— Преди две седмици при теб е дошъл ирландец на име Грейторекс. Какво искаше?