Пръстът, който те сочи [bg]

Само че това не се отнасяше за семейство Блънди. Нямаше полза от доброжелателност към тях, след като вече бяха отхвърлили дълга си да признават превъзходството на по-високопоставените от тях. И мъжът, и жената бяха презрели условностите, обвързващи хората, и съпровождаха този си бунт против Божията воля с цитати от самата Библия. Всички тези дигери, левелери и анабаптисти22 си въобразяваха, че отхвърлят оковите си с Божията благословия, но вместо това прерязаха копринените нишки, поддържащи цялото човечество в хармония, с намерение да ги заменят с тежки железни вериги. Бих се отнесъл към Сара Блънди и към всеки друг с доброта и уважение, ако ги заслужаваха, ако се отплащаха със същото, ако не беше твърде опасно.

По онова време нетърпението и разочарованието ми бяха достигнали върха си; когато говорих с Престкот, целият заговор беше в ръцете ми, но ми се изплъзна поради собственото ми безразсъдство. Признавам, воден бях и от желанието да запазя собствения си живот и се боях да не стана обект на ново нападение. По тази причина направих следващия си ход и съобщих на мировия съдия, че по мое мнение доктор Гроув е бил убит.

Сър Джон се ужаси от чутото и се разтревожи заради неминуемите последици от моите думи.

— Ректорът няма подозрения, че е извършено престъпление, и няма да ми благодари, ако му споделя своите — обясних. — И все пак е мой дълг да ви уведомя, че имам основания за такива. Следователно в никакъв случай тялото не бива да се погребва.

Естествено, не беше моя работа какво ще стане с тялото, тъй като изпитанието на Кола с него вече беше проведено и не даде резултати. Грижата ми беше Кола да разбере как крачка след крачка разкривам злодеянията му и противодействам на плановете му. Надявах се да имам късмета той да се опита да се свърже с господарите си, за да им съобщи за ставащото.

За кратко се колебах дали да не предизвикам ареста му. Размислих заради господин Търлоу, който дойде в Оксфорд да се види с мен. В записките си Кола описва срещата ни по време на театрално представление и аз не възнамерявам да я повтарям. Изписаното по лицето ми изумление явно е било видимо за всички. Бях поразен и не само защото не бях срещал Търлоу повече от три години, а и защото едва го познах.

Колко много се бе променил от времето на някогашното величие! Сякаш видях пред себе си непознат, който леко напомняше предишния човек. Не че имаше голяма разлика във външността му, защото той беше от онези хора, които на млади години изглеждат възрастни, а по-късно в живота си младеят. Ала нищо у него не напомняше за властта, която някога здраво държеше в ръцете си. В тези години, когато мнозина горчиво окайваха загубата на влияние, Търлоу сякаш се радваше, че товарът е паднал от плещите му и беше доволен да е неизвестен. Променила се бе самата стойка на главата му, а от лицето му бе изчезнал изразът на дълбока загриженост и тези дребни наглед подробности бяха направили целия му облик различен до неузнаваемост. Когато се приближи до мен, не побързах да му отправя поздрав, а той се усмихна, все едно усетил смущението ми и разбрал неговата причина.