Пръстът, който те сочи [bg]

Той изсумтя презрително.

— Това е повече свобода, отколкото ми е потребна. Свобода да ора земята като някой селянин, изтормозен до смърт от бърборенето на пуритани. Свобода да бъда накълцан на парчета от индианци, чиито обичаи не би било зле да пренесем и тук. От тези досадници на всеки разумен човек му идва да грабне брадвата. Благодаря ви, докторе, за голямото великодушие.

— Това е най-многото, което мога да направя за вас — казах, без изобщо да съм сигурен, че дори ще се опитам. Но знаех, че ако му предложа прекалено много, той не би ми повярвал. — Ако се съгласите, ще останете жив и е възможно по-късно, след като заслужите помилване, да ви разрешат да се върнете. Това е единственото ви спасение.

Той се прегърби, седнал върху нара и загърнат с одеяло, и се замисли.

— Добре — промърмори неохотно накрая. — Предполагам, че нямам избор. Поне е по-добре от онова, което ми предложи Лоуър.

— Радвам се, че се вразумихте най-сетне. А сега ми разкажете за господин Кола.

Той ме погледна с неподправено изумление.

— Как ви хрумна да ме разпитвате за него?

— По-добре се радвайте, че ме интересува. Защо дойде при вас?

— Защото е възпитан и любезен джентълмен.

— Не ми губете времето, господин Престкот.

— Наистина не знам какво друго да ви кажа.

— Поиска ли ви той нещо?

— Че какво бих могъл да му дам?

— Нещо, принадлежало на баща ви, може би.

— Например?

— Екземпляр от Ливий.

— Пак ли това? Кажете, докторе, защо тази книга е толкова важна за вас?

— Не е ваша работа.

— В такъв случай не желая да отговоря.

Тогава реших, че няма да навреди да му кажа, след като Престкот бездруго не разполагаше с книгата.

— Тя е ключ към нещо, над което работя. Ако разполагам с нея, ще мога да дешифрирам едни писма. Е, пита ли ви Кола за нея?

— Не.

И Престкот прихна в смях на онова, което му изглеждаше забавна шега за моя сметка. Започнах да губя търпение.

— Самата истина ви говоря, не. Прощавайте, докторе — каза, докато си бършеше очите. — И за да загладя вината си, ще ви разправя всичко, което знам. Господин Кола неотдавна гостуваше у моя опекун и беше в имението, когато нападнаха сър Уилям. Доколкото схващам, без неговата умела намеса сър Уилям би умрял от раните си още същата нощ, а трябва да е наистина сръчен лечител, защото е успял да го зашие много добре. — И той вдигна рамене. — Това е всичко, което мога да разкажа.

— Какво правеше той там?

— Изглежда имат някакви общи търговски дела. Бащата на Кола е търговец, а сър Уилям е началник на артилерийското управление. Единият продава стоки, другият ги купува с пари на правителството. И единият, и другият желаят да получат най-голяма печалба, а в същото време държат да запазят познанството си в тайна, за да не предизвикат гнева на лорд Кларендън. Ето как стоят нещата, доколкото схванах.