Пръстът, който те сочи [bg]

— Новото е, че зад него по мое предположение стоят испанците.

— И какво е този път? Обединено нападение на „хората от петата монархия“? Внезапна оръдейна стрелба, предприета от разбунтувалата се гвардия?

— Става дума за сам човек. Венециански джентълмен, който сега минава за философ. Вече уби двама души — слугата ми и доктор Гроув. И открадна от мен писма с голяма важност.

— Същият онзи лекар, за когото сте разпитвали Престкот ли?

— Не е никакъв лекар. Той е военен, известен убиец, и е пристигнал тук, за да убие граф Кларендън.

Търлоу ахна. За пръв път в живота си го виждах смаян.

— Ами тогава е по-добре вие да го убиете пръв.

— В този случай онези, които му дърпат конците, ще се опитат отново и ще нанесат удар бързо. Поне сега ми е известно кой е атентаторът. Следващия път може да не ми се усмихне късметът. Трябва да използвам тази възможност, за да разоблича английските участници в заговора и да приключа с него веднъж завинаги.

Търлоу се изправи и разбърка дървата в камината с тежкия ръжен, при което изригна сноп искри. Такъв му беше навикът — винаги когато размишляваше, се залавяше с незначителни действия.

Накрая отново се обърна към мен.

— На ваше място бих го убил. Ако този човек бъде мъртъв, то и на заговора се слага край. Възможно е да го подновят, а нищо чудно и да не се случи. Ако той ви се изплъзне, кръвта ще е по вашите ръце.

— Ами ако греша?

— Тогава ще е умрял италиански пътешественик, застигнат от крайпътни бандити. Безспорно, голямо нещастие. Но всички освен близките му ще го забравят до седмица-две.

— Не мога да повярвам, че при подобни обстоятелства сам бихте се вслушали в собствения си съвет.

— Налага се. Когато се грижех за сигурността на Оливър, винаги действах незабавно, щом чуех да се замисля покушение срещу него. Бунтове, въстания, заговори и прочее незначителни дела — при тях може да се изчаква, защото винаги е лесно да бъдат потушени. Но при атентат е съвсем друго. Една грешка и с вас е свършено завинаги. Повярвайте ми, доктор Уолис, не се увличайте в хитри игри. Имате си работа с хора, не с геометрия. Хората далеч не са така предсказуеми и често изненадват.

— От сърце бих се съгласил с вас — казах, — ако имаше на кого да разчитам. Неуспешен опит само ще накара италианеца да бъде нащрек. А за да получа помощ, се налага да осведомя господин Бенет. Разправих му едно-друго, но далеч не всичко.

— А, да — замислено кимна Търлоу. — Този амбициозен и надут господин. Значи не го смятате за напълно надежден, така ли?