Пръстът, който те сочи [bg]

— В съда ли? Естествено, че нищо. Но вие разбирате как стоят нещата в политиката.

— Какво иска той?

— Доказателство за невинността на баща му.

— Нямам такова.

Търлоу отново се усмихна.

Простенах.

— Добре де, няма защо да не му обещая всичко, каквото иска. Веднъж щом получа показанията му…

Търлоу размаха укорно пръст насреща ми.

— Разбира се. Но не го мислете за глупак. Има сравнително остър ум, макар да се съмнявам доколко е нормален. Не е от доверчивите и първо иска да получи от вас нещо в знак на добра воля. Вие ще сторите нещичко за него, той ще ви се отплати със същото. На никого не вярва.

— Какво иска?

— Обвиненията срещу него да бъдат свалени.

— Съмнявам се, че ми е по силите. Не съм в такива отношения с мировия съдия, че да ми направи услуга с готовност.

— Не ви е нужна такава. Господин Престкот е готов да представи категорично доказателство, че някаква жена на име Блънди е убила онзи Гроув. Нямам представа как се е сдобил с него, особено след като вие твърдите, че извършителят е онзи италианец. Но трябва да използваме възможностите, с които разполагаме. Не вярвам да е трудно да убедим мировия съдия, че твърда обвинителна присъда по дело за убийство е по-добра от несигурна по дело за нападение. Нейният процес гарантира неговата свобода и съдействие.

Взирах се неразбиращо в събеседника си, докато не осъзнах, че той е съвършено сериозен.

— Искате от мен да съдействам за съдебно убийство? Аз не съм убиец, господин Търлоу.

— Не е нужно да ставате такъв. Просто уговорете магистрата, а после запазете мълчание.

— Вие самият никога не сте извършвали такава подлост — посочих.

— Повярвайте, правил съм го. При това на драго сърце. Питайте лорд Кларендън. В името на запазване на добрия ред.

— Сигурно така се е утешавал и Пилат Понтийски.

Той наклони глава настрани.

— Без съмнение. Но обстоятелствата са различни. А и не може да се каже, че не разполагате с алтернатива. Не е задължително тази жена да умре. Но тогава няма да узнаете кой стои зад италианеца. Нито пък ще имате шанс да го изправите пред съда. Само че аз усещам как искате нещо повече.

— Искам Кола мъртъв. Искам онези, които са го повикали тук, да бъдат съсипани.

Търлоу присви очи при тези ми думи и аз разбрах, че разгорещеният ми отговор и омразата в погледа ми са му разкрили твърде много.

— Не е разумно да се оставяме чувствата да ни ръководят в такива дела — каза той. — Или пък жаждата за отмъщение. Ако се стремите към крайности, може да изгубите всичко. — Той се изправи. — А сега трябва да ви напусна. Предадох ви онова, за което бях помолен, и споделих своя съвет. Съжалявам, че го намирате толкова тежък, и разбирам колебанията ви. Ако можех да убедя господин Престкот да е по-умерен в изискванията си, бих го сторил. Но му е присъщо упорството на младостта и не се поддава на увещания. И вие, ако позволите да го кажа, притежавате някои от същите черти.