Пръстът, който те сочи [bg]

Тук се смръщих озадачен. Действително богатството, с което бе засипан Кларендън след връщането на краля, предизвикваше завист у мнозина, но не разбирах защо фокусът е върху Корнбъри. Престкот забеляза недоумението ми и този път бе достатъчно любезен да ме осветли.

— Лорд-канцлерът е придобил обширни територии, които достигат до самия Чипинг-Нортън и се врязват дълбоко в земите на Комптън. Сър Уилям смята, че се провежда организирано настъпление срещу интересите на семейството му в Южен Уорикшир. Както се изрази, до неотдавна родът Комптън е знаел как да отговаря на подобна наглост.

Кимнах сериозно, защото с всяка дума, откъснала се от устата на Престкот, все повече прониквах в голямата тайна. Дори взе да ми минава през ума да удържа на дадената пред младежа дума, тъй като показанията му можеше да се окажат полезни в бъдеще. Обесеха ли го, щях да се лиша от тях.

— Господин Кола съумя да промени темата, но нито една не е безопасна. Щом спомена за преживелиците си по английските пътища, сър Уилям и тук намери връзка с Кларендън.

— Каква връзка?

Престкот направи пауза.

— Нещо абсолютно незначително.

— Сигурно, но разкажете ми все пак. А после ще имам грижата да ви свалят оковите и да не ви ги слагат повече през краткия срок, който ще прекарате тук.

Не се съмнявам, че като всички хора в подобни обстоятелства, си досъчини онова, което не можеше да си спомни. Задачата на опитния разпитващ е да отдели зърното от плявата.

— Говореха за пътя, който води на север от Уитни към Чипинг-Нортън и по който Кола минал, за да пристигне в Комптън-Уинейтс. Защо е избрал него, нямам представа, тъй като това не е най-прекият път. Но според мен той е от любознателните. Пъхат си носа къде ли не и го наричат изследователска работа.

Сподавих въздишка и се усмихнах на Престкот с нещо като съчувствие. Младежът го изтълкува именно така.

— Изглежда по този път лорд Кларендън пътува до Корнбъри и Кола се пошегува, че ако сър Уилям има късмет, Кларендън може да бъде разтърсен до смърт при пътуването или да затъне в някоя канавка — толкова е плачевно състоянието на този път и толкова зле се грижи графството за него. Но вие наистина ли искате да слушате за това?

Кимнах.

— Продължавайте — казах, като чувствах как от вълнение сърцето ми заблъска в гърдите, защото знаех, че съм съвсем близо до отговора и не можех да понеса повече протакане. — Разказвайте.

Престкот сви рамене.

— Сър Уилям се засмя и влезе в тона му. Подхвърли, че би могъл да бъде застрелян и от някой от бандитите по пътищата, защото било известно, че винаги се движи с малка свита. Мнозина се простили с живота си по този начин, а убийците били още на свобода. После заговориха за друго. Това е краят на историята — заяви Престкот.