Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Смутен от лекотата, с която тази ужасна дума излиза от устните й, Хенри едва намира сили да разпитва за повече подробности.
— Баща ви — казва той плахо, — обсъждал ли е с вас… какво точно би могло да бъде… ъъъ… това, от което… сте болна?
— О, Хенри, как увъртате, както винаги! — упреква го тя с приятелски тон. — Болна съм от туберкулоза. Или поне това е диагнозата, която ми бе съобщена, и аз нямам причини да се съмнявам в нея — в очите й пламва огънят на вдъхновението — същият, който е забелязвал в погледа й, когато спорят по въпросите на вярата, когато се прибират след църква. — Но не съм съгласна с всеобщото убеждение, което споделя и баща ми, че съм обречена да умра — това няма да стане, поне не сега. Имам в себе си… как да го опиша? — нещо като календар на дните, които са ми отредени, поставен там от Бог, и на всеки лист от този календар са записани задачите, които трябва да изпълня, служейки Нему. Не знам точно колко страници има в календара, нито пък искам да знам, но съм убедена, че той не е такава тъничка тетрадка, каквато всички си представят. Значи съм болна от туберкулоза, така ли? Добре, нека да е туберкулоза. Но аз ще се преборя с нея.
— О, какъв несломим дух! — възкликва Хенри, внезапно се отпуска на колене пред нея и взема ръката й в своята.
— Глупости — отвръща тя, но не отблъсва ръката му, а сплита студените си пръсти с неговите и ги стисва леко. — Господ има още работа за мен, това е всичко.
В продължение на една минута двамата остават мълчаливи. Стиснатите им ръце са проводник на недвусмислени, макар и неизказани чувства между двамата; това, което невинният порив е съединил, приличието не може да разедини. Слънчевата светлина се лее над градината, една голяма пеперуда прелита над високия жив плет около градината и започва да пърха над храстите в търсене на цвете. Госпожа Фокс измъква пръстите си от ръката на Хенри с мил жест, който е достатъчен да го убеди, че това не е израз на желание да го отблъсне. После отпуска ръка на гърдите си.
— Кажете ми, Хенри — казва тя и си поема дълбоко дъх. — Какво ново има във вашия живот?
— В моя живот? — той примигва, замаян от зашеметяващата наслада да докосва плътта й. — Аз… ъъъ… — но после той си припомня какво трябва да каже и си възвръща дар слово. — Всъщност мога да кажа с радост, че има доста нови неща. Провеждах — той се изчервява и свежда поглед към тревата между коленете му, — провеждах проучвания сред бедните и окаяните, с оглед на подготовката ми да стана най-сетне, той се изчервява още по-силно, после се усмихва. — Е, вие знаете какъв.
— Значи сте прочели онази книга на Мейхю, която ви дадох?
— Да, но направих и нещо повече. Аз… през последните седмици започнах освен това и да разговарям с бедняците, из улиците, където живеят.
— О, Хенри, наистина ли? — очевидно е, че тя не би се гордяла повече с него, ако й бе разказал, че се е запознал с кралицата и я е спасил от убийци. — Кажете ми, кажете ми, какво се случи?
И така, коленичил пред нея, той й разказва всичко — или почти всичко. Пълни описания на съответните квартали и на разговорите си с безделници, улични хлапета, както и с проститутката (пропуска само единственото си отклонение към похотта). Емелин го слуша внимателно, с грейнало лице, тялото й е напрегнато, защото явно се чувства неудобно, върти се в стола, като че ли костите й се трият в плетената седалка. Докато говори, той неволно забелязва колко е отслабнала. Ключиците й ли са тези кости, изпъкнали под плата на роклята? И какво значение имат всички негови амбиции, ако това наистина са ключиците й? В представите си за бъдещето, когато се виждаше като свещеник, госпожа Фокс бе винаги до него, напътствате го, подканяше го да споделя неуспехите и скърбите си. Амбицията му е силна единствено когато е облечена в бронята на нейната подкрепа; лишена от нея, тя си остава една крехка и ранима мечта. Госпожа Фокс не бива да умира!
Със свръхестествена проницателност тя подбира точно този миг, за да протегне ръка към него, да стисне неговата и да каже: