Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Дано даде Бог в бъдеще двамата, рамо до рамо, да изнесем тази битка!
Хенри вдига поглед и среща очите й; само преди минути й казваше, че падналите жени нямат власт над него; че в тяхното жалко положение, сред мизерията, той вижда само и единствено душите им. Всичко това е така, но внезапно Хенри съзнава, докато ръката му тръпне в нейната, че тази почтена и възвишена жена, повалена от жестокия удар на болестта, все още пали в него сатанински желания.
— Дано даде Бог да стане така, госпожо Фокс — прошепва той пресипнало.
— Чърч Лейн, задния вход на рая, благодаря ви ’ного!
Докарал елегантно облечената дама в тази отблъскваща част на Стария град, файтонджията изсумтява презрително; не по-малко надменният му кон оставя купчина димяща тор на калдъръма във финален жест на презрение. Потискайки изкушението да постави файтонджията на мястото му, Шугър плаща мълчаливо, после се отправя, пристъпвайки внимателно, придърпала нагоре поли, към дома на госпожа Лийк. Какво мръсно блато е тази улица! Конските фъшкии са най-малката неприятност. Така ли вонеше тук и преди? А може би просто тя живее от доста дълго време на място, където се долавят единствено уханията на рози и на парфюмерийните продукти „Ракъм“?
Шугър чука на вратата на госпожа Лийк, и чува приглушения глас на полковника, който подвиква „Влез!“. Тя влиза, както толкова много пъти преди, когато беше съвсем младо момиче. Миризмата не се променя към по-добро, а и гледката на противния стар инвалид и струпаните мръсни и непотребни вещи в приемната не е по-окуражаваща от отблъскващия уличен пейзаж.
— Охо, държанката! — грачи злорадо старецът, без да я удостои с друг поздрав. — Още ли се мислиш за голяма късметлийка, а?
Шугър си поема дълбоко дъх, сваля ръкавиците си и ги натъпква в чантичката си. Вече искрено съжалява, че вчера, когато случайно се сблъска с Каролайн на Ню Оксфорд Стрийт, обеща да я посети, водена от желанието да се отърве от дълъг разговор на улицата. Какво странно съвпадение — Каролайн се изпречва на пътя й вече втори път през тази година, в град, в който живеят няколко милиона души, и то тъкмо в момента, когато Шугър бързаше към гара „Юстън“, за да посрещне влака от Бирмингам! Сега, като се замисли, й се струва, че би било по-разумно да пожертва няколко минути за разговор с Каролайн на улицата, защото Уилям така или иначе не беше в онзи проклет влак; а ето че сега съществува опасност той да се върне днес сутринта, да тръгне право към нея, да почука на вратата й, а тя няма да бъде там, за да му отвори, защото си губи времето в този гаден публичен дом, вмирисан на старческа пикня!
— Свободна ли е Каролайн, полковник Лийк? — пита тя невъзмутимо.
Доволен, че може да се възползва от правото си да укрие сведения, старецът се обляга назад в инвалидната количка, най-горният пласт на шаловете се свлича от устата му. Шугър разбира, че той се кани да избълва нещо от гнусния си каталог на нещастията.
— Късмет, а? — подема той насмешливо. — Сега ще ти разкажа на какво му се вика късмет! Някаква жена от Йоркшир, на име Хобърт, наследява целия имот на баща си през 1852 година; три дни по-късно е премазана от срутил се свод. Идит Клъф, прочута с рисунките си за ботанически енциклопедии, избрана сред хиляди кандидати да съпровожда професор Ейд по време на експедицията му в Гренландия през 1861 — пада в морето и е разкъсана от някаква голяма риба. Дори миналия ноември Лизи Прайс, държанката на лорд Прайс, бе открита мъртва в апартамента си в Мерилебоун — вратът й…
— Да, много тъжна история, полковник. Но не разбрах дали Каролайн е свободна.
— След две минути — изръмжава старецът и потъва отново в шаловете.
Шугър скрито избърсва седалката на най-близкия стол и сяда. Възцарява се благословена тишина, полковникът дреме под слънчевите лъчи, които са успели да проникнат през плътните завеси, Шугър оглежда ръждясалите мускети по стените, но само след трийсет секунди полковникът отново нарушава спокойствието.
— Е, как е парфюмерийният гигант?
— Обеща да не споменаваш за него пред никого — сопва се тя. — Това е част от споразумението ни.
— На тези тук нищичко не съм казал — той почти изплюва думите и подбелва очи, насочвайки поглед нагоре — към гълъбарника, до който той никога не може да стигне, където живеят и спят три проститутки, а мъжете, които идват при тях, изпълняват атлетически подвизи с младите си, непокътнати крайници и органи, докато госпожа Лийк чете евтини романчета в леговището си. — Уличница си оставаш ти, след като имаш толкова малко вяра в честната дума на един мъж.