Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Шугър свежда поглед към пръстите си. Те са в много лошо състояние, кожата е напукана и я боли. Не е зле да попита Каролайн дали тук има меча мас.
— Той се чувства отлично, благодаря — отвръща тя. — Никога не е бил по-добре.
— И току вземе, че ти подпъхне по някой сапун, а?
Шугър се взира в зачервените му очи и се чуди дали е имал намерение думите му да прозвучат като гаден цинизъм. Доколкото й е известно, похотливостта не се числи сред интересите на полковник Лийк.
— Не бих могла да си представя по-голяма щедрост от неговата — свива тя рамене.
— А пък ти не харчи всичко наведнъж.
До задушната приемна долита глухият шум от хлопването на задната врата. Задоволеният клиент се е появил отново в обления от слънчева светлина външен свят.
— Шугър!
Каролайн, само по риза, се е появила на горната площадка. На тази светлина, под този ъгъл, белегът, получен в работилницата за шапки, се откроява ярко на гърдите й.
— Избутай полковника, ако не мръдне сам — нали е на колелца!
Вместо да допусне такова непочтително отношение, полковникът избутва сам количката встрани от стълбите.
— … вратът й бил почти прерязан от копринения шал, с който била удушена — довършва той рецитала, докато Шугър се качва нагоре по стълбите, за да се види с приятелката си.
След като е предложила на Шугър единствения стол в стаята си, Каролайн явно се колебае дали да седне на леглото. Шугър незабавно разбира какъв е проблемът и предлага да й помогне да сменят чаршафа.
— Няма чисти чаршафи — отвръща Каролайн, — ама може да прострем този, че поне малко да се проветри.
Двете заедно издърпват чаршафа от леглото и го простират през прозореца с най-мократа част отпред. Още щом приключват с тази задача, слънцето сякаш започва да грее два пъти по-силно.
— Късметлийка съм днес, нали? — казва усмихнато Каролайн.
Шугър отвръща смутено на усмивката й. В Прайъри Клоуз решението на същия проблем е далеч по-просто: всяка седмица тя издебва подходящия момент, за да не я види някой, влиза през портата на близката градина с голям пакет мръсни чаршафи, и малко след това излиза без него. Какво друго би могла да направи, след като не разполага с перачка? В мислите й ясно се откроява образът на Кристофър, натопил малките си зачервени ръце в сапунената вода…
— Добре ли си, Шуш?
Шугър си възвръща спокойното изражение.
— Малко ме заболя глава — отвръща тя. — Слънцето е много силно.
Откога по прозореца на Каролайн се е натрупал такъв отвратителен пласт сажди? Не е възможно последния път, когато ги видя, да са били толкова мръсни! И откога стаята й мирише така ужасно?
— Ще ме извиниш ли, Шуш? Още не съм се подмила.
Каролайн отнася порцелановия леген от другата страна на леглото, скривайки се зад него от уважение към гостенката. Тя кляка и се заема с обичайния противозачатъчен ритуал — налива водата, вади тапите от шишенцата. Шугър чувства как я побиват тръпки, докато гледа как приятелката й вдига невъзмутимо изпомачканата си риза, стиснала в ръка дървената дръжка с навития на нея парцал. Задникът й е по-закръглен, отколкото си го спомня Шугър, на трапчинки и изцапан със сперма.
— Досадна работа, ама няма как — отбелязва Каролайн и се заема със задачата си.
— Ммм — мънка Шугър в знак на съгласие и отклонява поглед. Самата тя не е изпълнявала от доста време този ритуал — всъщност откакто се пренесе на Прайъри Клоуз. Не е осъществимо, когато Уилям остава да нощува, а и дори да не остане… нали всеки път взема вана и се кисне дълго, дълго в нея? Потънала в топлата, чиста вода, разтворила крака под бялата завивка от ароматна пяна — това несъмнено е най-доброто възможно почистване на всичко излишно, нали?
— Почти свърших — обажда се Каролайн.
— Няма защо да бързаш — казва Шугър и се пита дали тъкмо в този момент Уилям не чука на вратата на любовното им гнездо. Загледана в чаршафа, издуващ се на лекия ветрец, тя вижда как петната по него засъхват като следи от гол охлюв. Божичко, колко мръсен е този чаршаф! Пробожда я чувство на вина при мисълта, че всяка седмица изхвърля почти неупотребявани чаршафи, докато Каролайн работи и спи на тези парцали! „Донесла съм ти почти нови чаршафи, Кади, трябва само да се изперат!“… Не, и дума да не става.