Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— О, бъди благословена!
Викът на Агнес кара един елегантен господин да забави за миг крачка; нослето на госпожа Ракъм отново е насочено по течението на Живота.
— Тръгвай, Агнес — нарежда й Шугър и я побутва леко.
Госпожа Ракъм излиза с неуверена стъпка на Боу Стрийт и потегля в правилната посока, с изправено и стегнато тяло, като автомат. Не поглежда нито вляво, нито вдясно, въпреки че някъде по-надолу по улицата внезапно настава суматоха, появява се полиция, насъбират се ръкомахащи зяпачи; но Агнес извървява необходимите сто крачки, и стига до пиацата за файтони и завива вдясно съгласно инструкциите. Едва тогава Шугър напуска наблюдателния си пост и тръгва след нея; когато стига до количката на цветарката и надниква зад ъгъла, госпожа Ракъм вече е настанена удобно в своя екипаж, Чийзмън се качва на капрата, а конете пръхтят в очакване на заповед да потеглят.
— Слава Богу — казва под нос Шугър, и залита леко назад. Внезапно я връхлита умора. А сега трябва да потърси файтон и за себе си.
Суматохата на Боу Стрийт е утихнала. Гъстата тълпа зяпачи се разотиват от мястото на събитието. Двама полицаи вдигат една носилка, върху която се очертава отпуснато тяло, увито в бял чаршаф. Внимателно, но все пак припряно, за да не пречат на движението, те натоварват отпуснатото тяло в покрит файтон, и дават сигнал на файтонджията да потегля.
Чак след два часа, в тишината на апартамента си на Прайъри Клоуз, когато Шугър се е отпуснала в топлата вана и се взира в обгърнатия с пара таван, една мисъл я връхлита изневиделица.
Трупът е бил на продавачката на ягоди.
Тя трепва и надига глава над водата. Мократа й коса е толкова тежка, че едва не я дръпва обратно, лактите й, хлъзгави от сапунена пяна, не се задържат по гладкия емайлиран ръб на ваната.
Глупости, казва си тя. Бил е някой пияница. Или просяк.
Изправя се във ваната и започва да се плакне, обливайки се с кани чиста вода. Сапунената вода прави малки водовъртежи около коленете й, посивяла от мръсотията на големия град.
Всички крадци и бандити по Боу Стрийт са ме видели как й давам онези монети. Дрипава жена, която се разхожда нощем с десет шилинга в джоба си…
Тя излиза от ваната, увива се в любимата си снежнобяла хавлиена кърпа — най-доброто, което можа да намери в магазина на Питър Робинсън последния път, когато отиде да пазарува там. Ако си легне веднага, косата й ще изсъхне в неправилна форма; редно е първо да я изсуши пред камината, като при това я реши непрекъснато, докато тя придобие обема и блясъка, на които Уилям толкова се възхищава. Утре може да спи цял ден; Уилям още няма да се е върнал от Бирмингам.
Всеки ден някой старец умира от глад по улиците на Лондон. Пияници попадат под колелата на екипажите. Не е била продавачката на ягоди. Тя вече си хърка в леглото с десетте шилинга под възглавницата.
Гола, Шугър коленичи пред запалената камина, спуска мократа си грива пред лицето си, и започва да я реши, и реши, и реши, и реши. Струйки вода, тънки като огърлици, се стичат по ръцете и раменете й и се изпаряват от топлината на огъня. Отвън се надига остър вятър, свисти и вие около къщата, вдига боклуци и ги запраща по френските прозорци на кабинета. Коминът кашля, дървеният скелет на постройката, скрит под мазилка и тапети, поскърцва.
Внезапно Шугър подскача стреснато — чула е почукване на входната врата. Дали не е внушение? Не, ето пак! Уилям? Кой друг би могъл да бъде? Тя скача на крака, обзета едновременно от страх и възбуда. Защо се е върнал толкова скоро? Какво ли е станало с фабриката? „На половин път към Бирмингам се отказах“ — Шугър вече почти дочува обясненията му. „Не може нещо толкова евтино да си струва труда“. Господи, къде ли е напъхала нощницата си?
Подтикната от внезапен импулс, тя хуква гола към вратата. Защо не? Той ще бъде във възторг да я види така — своята смела и непресторена куртизанка, прилична на току-що разопакован подарък — мека, чиста плът, ухаеща на парфюм „Ракъм“. Едва ще успее да се удържи, докато тя ще го примамва, отстъпвайки гъвкаво назад, към спалнята…
Тя отваря вратата, и вътре нахлува леден вятър, от който кожата й настръхва. Отвън, в мастиленочерния мрак на верандата, няма никой.
Осемнайсет
Хенри Ракъм дръпва втори път шнура на звънеца, опипвайки с пръсти визитната си картичка — бои се, че ще се наложи да остави нея, вместо да му бъде позволено да се види лично с госпожа Фокс. Възможно ли е през краткото време, което е изминало от последната им среща, да е била обявена за смъртно болна? Месинговата табелка на вратата на бащиния и дом, която доскоро в неговите очи представляваше обикновено сведение за собственика на дома, сега изведнъж се е превърнала в символ на друг свят, където владеят болестите и смъртта: ДЖЕЙМС КЪРЛОУ, ХИРУРГ, ДОКТОР ПО МЕДИЦИНА.