Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Говоря сериозно! — настоява Шугър, вади още монети и ги поставя на дланта си така, че да блеснат на светлината.
— Сигурно е тъй, мадам — отвръща жената и прави опит за реверанс. Зачервените й очи се въртят смутено наоколо. — Но виждате ли, мадам, не мога да си продавам дрехите. Ягодите са…
— Но какво ви става? — възкликва отчаяно Шугър. Всеки момент някой от мародерите, които се крият в сенките на тъмните улички, може да се натъкне на сгушилата се наблизо Агнес; нищо чудно някой да й пререже гърлото с надеждата да се сдобие с някоя огърлица или сребърен медальон! — Това е евтино памучно наметало, винаги можете да си купите същото от вехтошарите на Петикоут Лейн!
— Да, мадам — настоява продавачката на ягоди, стиснала здраво наметалото за якичката. — Ама таз вечер е много студено, а под наметалото съм само с една тънка рокля.
— За Бога! — съска Шугър, вече на ръба на истерията, и си представя как някой прерязва с бляскаво острие врата на Агнес, как от него бликва кръв, а главата й отскача. — Десет шилинга! Вижте ги само! — тя протяга ръка и поднася лъскавите новички монети почти под носа на жената.
След миг сделката е сключена. Продавачката на ягоди взема парите, Шугър й смъква наметалото и под него се виждат голи ръце и отпуснати едри гърди; корсажът е изцапан там, където е избивало млякото на жената; тя явно кърми. Това предизвиква погнусеното потръпване на Шугър като финален акцент на сделката. Тя обръща гръб и си тръгва, без да каже и дума, притискайки сгънатата наметка към собствения си елегантен, покрит с кадифе бюст, и хлътва отново в тъмната уличка.
Агнес стои точно на мястото, където я остави — изглежда дори, че тя не е помръднала и на косъм, като че ли под въздействието на вълшебно заклинание. Послушно, без да трябва да й се напомня, тя отвръща лице при наближаването на ангела — висок, почти мъжки силует, а пред него се забелязва някакво тайнствено белезникаво сияние. Плъховете, които се навъртат около фустите й и душат меките й кожни обувки, се разбягват уплашено и потъват в мрака.
— Донесох ти нещо — казва Шугър, когато спира пред Агнес. — Не мърдай, за да го наглася.
Раменете на Агнес потръпват, когато наметалото се спуска върху тях. Тя възкликва едва чуто — не може да се разбере дали от удоволствие, от болка или от страх. После плъзва ръка нагоре по гърдите си, като че ли не мож да прецени къде да подхване непознатата дреха… не, не е това, тя се кръсти.
— … Светия Дух… — чува се треперливият й глас.
— А сега — казва Шугър, стисвайки Агнес за лактите, през бледосинята тъкан на наметалото, — ще ти кажа какво да правиш. Трябва да излезеш от тази уличка и да завиеш надясно. Чуваш ли ме?
Агнес кимва и издава звук, който много напомня на сладострастната въздишка, с която Шугър обикновено приема навлизането на втвърдения мъжки член в тялото си.
— Когато излезеш на голямата улица, повърви малко, само стотина крачки, не повече — продължава Шугър и побутва леко Агнес към светлината, стъпка по стъпка. — Когато стигнеш до количката на цветарката, завий надясно и ще видиш Чийзмън, който те чака. Аз ще те следвам, за да се убедя, че няма да ти се случи нищо лошо.
Тя се привежда през рамото на Агнес, вижда едно влажно петно от кръв и кал, и го избърсва с тъмния си ръкав.
— Благословена да си… — казва Агнес и пристъпва, залитайки, напред, но пак накланя назад тялото си, като че ли се е изкривила телта, която поддържа право малкото й телце. — Уилям к-казва, че си… п-плод на въображението ми.
— Не обръщай внимание на това, което казва Уилям. — Как трепери Агнес в ръцете й! Като малко дете… Разбира се, представите си за треперещи малки деца Шугър черпи единствено от романите. — Не забравяй, при количката на цветарката завиваш вдясно!
— Тази прекрасна б-бяла мантия — казва Агнес, възвръщайки си смелостта и равновесието с всяка нова стъпка. — Сигурно той ще каже, че и т-това съм си измислила…
— Не му казвай нищо. Нека това си остане наша тайна.
— Т-тайна ли?
Двете почти са стигнали края на уличката — отвън човешкият поток си тече, а те сякаш все още се намират в някакво друго измерение.
— Да — потвърждава Шугър, и обзета от моментно вдъхновение, произнася най-подходящите за случая думи. — Разбираш ли, Агнес, на ангелите не им е позволено да вършат… това, което аз направих за теб. Мога да си имам страшни неприятности.
— С Приснодева Мария ли?
— Присно… — Какво, по дяволите, има предвид Агнес? Шугър се колебае, но после в съзнанието й изпъква споменът за изрезките в албумите на госпожа Кастауей, и пъстроцветното ято от лъснали от лепило мадони. — Да, с нея.