Сага за Австралия

Сандъчето бе подредено безупречно. Явно самият Сенхор Томас Хабитас бе слагал нещата, понеже вътре имаше затвори за кремъклийки, части към тях, отвертки, щифтове, болтчета, месингови и медни пластини, пружинки, какви ли не течности — дори китово масло! — специални четчици. Много повече неща, отколкото навремето Ричард бе носил със сандъчето в занаятчийницата. Нищо не бе разместено или повредено, всичко бе увито най-старателно в бинт, така че вътре не можеше да се промуши и дървеница. Стига да разполагаше с приклад и току-що изкована цев, Ричард преспокойно можеше да измайстори цяла пушка.

— Наистина съм майстор на оръжие — призна си гузно той. — Но същевременно съм и точилар на триони. Брат ми в Бристъл е дърводелец, редовно му точех и му поправях трионите и бичкиите.

— Но си премълча, че разбираш от оръжие.

— Аз, майор Рос, все пак излежавам присъда за углавно престъпление и реших, че не е особено разумно да разгласявам, че разбирам от оръжие. Току-виж някой го изтълкувал превратно.

— Зарежи това! — викна до немай-къде доволен майорът. — Можеш да сглобяваш и да разглобяваш всеки мускет, пистолет и ловджийска пушка в лагера. Веднага ще се разпоредя да направят нещо като стрелбище, и бездруго тук гъмжи от хлапетии, тъкмо ще им намерим работа и ще ги пратим да редят по пъновете бутилки — да стреляме по тях. Чиракът ти точилар как се справя?

— Вече работи не по-зле от мен, драги ми господине.

— Тогава нека той точи трионите, а ти работи с оръжието.

— За да работя с оръжието, майор Рос, ми трябва тезгях с нужната височина, стол и сянка, която обаче да не затулва светлината. Инак тази работа не може да се върши добре.

— Ще получиш всичко, което е нужно — ръждата, Морган, ръждата!

— Всички оръжия тук без топовете са затлачени с ръжда. Половината кремъклийки нямат точен мерник. Ако се целиш в главите на туземците или на кенгурата, куршумът отхвърча нагоре или пък барутът се възпламенява вътре. Е, това вече е друго! — потри майорът доволно ръце. — Знаех си аз, че Синклер ти е укрил инструментите, затова и веднага след като съдът се произнесе, го хванах тоя негодник за яката и му казах, че имам човек, готов да свидетелства как той е задигнал сандъчето с инструментите, собственост на каторжника Ричард Морган. На другата заран що да видя — сандъчето вече при мен! — Майорът издаде звук, наподобяващ лай — Ричард го изтълкува като смях. — Няма да се учудя, ако Синклер е надзърнал да види какво има вътре и е решил, че ще спазари нещата за повечко пари не тук, а в Лондон.

— Не знам как да ви се отблагодаря, драги ми господине — каза Ричард. Идеше му да стисне ръката на майора.

Той пък се удари с длан по челото.

— Я чакай! Щях да забравя, има още нещо за теб. — Зае се да рови из камарата вещи, спасени в ударения от гръм шатър, и извади голямо шише с мътна течност. — Миналия месец, докато беше извън строя, лекарят Балмейн е извлякъл това. Преди да отплава за Кате, господин Боус Смит се натъкнал на дърво, чийто сок приличал на терпентин, макар и синкав на цвят. Паднало се на Балмейн да провери как действа на ръждата. Той твърди, че я разтваряло.