Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— В доста странно положение сме изпаднали — отбеляза младежът, докато наблюдаваше как Ричард разглобява една кремъклийка.
— Какво му е странното? — попита Ричард и се зае да вади щифтовете по приклада. — Сега ще разглобя кремъклийката на съставните й части, гледай внимателно. Щифтовете трябва да се вадят само откъм едната страна, тук няма да стане с груба сила. Те се стесняват и ако удариш с чукчето в неправилна посока, ще съсипеш щифтовете, а може би и пушката.
— Та положението е странно — повтори Станфийлд, — защото поне на хартия аз стоя по-високо от тебе, всъщност обаче господарят, шефът си ти. Неудобно ми е ти да ми викаш господине, а аз на тебе — Морган. Стига да нямаш нищо против, нека те наричам господин Морган, а ти мене — Даниъл. Най-малкото тук, в палатката.
Ричард примига изненадан и се усмихна.
— Ти както решиш, но аз на драго сърце ще те наричам Даниъл. Млад зелен си, би могъл да ми бъдеш и син.
Не биваше да го казва — усети как сърцето му се свива. „Спи, Уилям Хенри, спи дълбоко вдън душата ми!“
— Известен си като един от най-кротките каторжници — рече Даниъл няколко дена по-късно, когато успя сам да разглоби една от кремъклийките. — Нямам представа нито какво си извършил, нито защо, но пехотинците познават всички до последния човек. Знам и че ръководиш няколко отряда заточеници, които не създават неприятности, значи се ползваш с уважението на пехотинците. Да не говорим пък, че си разбираш от работата.
Ричард не вдигна глава, усмихна се по-скоро на мускета, който бе стиснал между коленете си.
Когато майор Рос го повика да се яви при него, Даниъл Станфийлд се запъти към заместник-губернатора, сигурен, че не е извършил нищо нередно — дори по отношение на жените. Бе насочил вниманието си към госпожа Алис Хармсуърт, изгубила невръстното си момченце месец след като бяха стъпили на сушата, и съпруга си — морски пехотинец, два месеца по-късно. Вдовицата едвам се оправяше, имаше да се грижи за двете си оцелели деца. Откакто Станфийлд я взе под крилото си, без обаче да й се обяснява в любов, клетата женица и децата й бяха живнали.
— Налага се, Станфийлд, да пратя някого от моите хора да се изучи за майстор на оръжие и изборът ми падна върху теб, понеже имаш най-точен мерник и не си вързан в ръцете. Открих един каторжник оръжейник — Морган, пристигнал е с „Александър“. Негово превъзходителство губернаторът е все по-склонен да разшири селището на остров Норфолк, което ще рече, че ще ни трябва по един точилар на триони и по един майстор на оръжие и за двете селища. Затова и те пращам при Морган — да усвоиш поне в основни линии занаята. Който и от двамата да замине за Норфолк, трябва да е достатъчно подготвен, за да поддържа кремъклийките там. В случай че за острова заминеш ти, ще се видя принуден да пратя там и точилар, което означава, че съм по-склонен да замине Морган. Но само ако ти овладееш занаята дотолкова, че да си в състояние да поддържаш оръжието тук. И така, Станфийлд, заемай се, усвоявай всички тънкости, при това час по-скоро.
Оказа се, че зимата тук всъщност е дъждовният сезон. В началото на август, доста време, след като мъжете от колибата на Ричард бяха махнали иронично за сбогом на „Александър“, заваля и не спря цели четиринайсет дни. Лагерът на семейните пехотинци беше наводнен и те се видяха принудени да напуснат временните си жилища, почвата, макар и песъчлива, се разкаля, а къщичките от тънки летви се превърнаха в смъртоносен капан за свистящите ледени ветрове, след като калта, наслагана за спойка, се размекна от дъжда и падна. Сламените покриви не просто течаха — от тях се лееха цели водопади, вещите, изнесени на открито, пострадаха непоправимо, а в държавните хранилища плъзнаха мухъл, влага, червеи и разруха.
Както обикновено, по-предприемчивите пострадаха по-малко. Сега вече Лизи нямаше градинка, за която да се грижи, ето защо се зае с изумителните дървета тук, които може и да нямаха кичести златни корони, затова пък си имаха невероятни стволове. Някои, подобно на дърветата в Англия, бяха с кафява или бозава кора, други обаче бяха с дънери, обагрени в най-различни цветове: бяло, сиво, жълто, бледорозово, наситенорозово, алено, бежово, сивкаво, което се доближаваше до синьото, а понякога и в топло розово-кафяво. Стволовете се различаваха и по друго — в основата си някои бяха изпъстрени с безсмислени заврънкулки, други бяха на разноцветни ивички, трети пък бяха гладки като свила или влакнести като опърпано въже, имаше на петна, на точици, на нещо като люспи, на фъндъци, увиснали като дрипи. Зиме листата, изглежда, не капеха, затова пък дърветата май си сменяха кората.