Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Не ги беше виждал да стрелят, но по професионалния начин, по който държаха оръжието, веднага оцени уменията им. И беше доволен, че съдбата му е изпратила Кас като партньор.
Подът на верандата изстена под тежестта на колекцията от бутилки и на тях самите. Ако всички тези бутилки бъдеха изкупени, собствениците определено щяха да съберат достатъчно пари, за да си купят сносна кола.
Вратата между верандата и кухнята беше двойно заключена. Едната брава можеше да бъде отключена само с помощта на кредитна карта, но резето нямаше да е толкова лесно.
Трябваше да очакват, че Мадок или ги е чул да пристигат с колата, въпреки дъжда, вятъра и гръмотевиците, или че ги е видял, докато са се приближавали къщата. Незабелязаността може и да беше от значение, когато се озовяха в къщата, но не и тук, на външната врата.
Бутилките от двете страни ограничаваха движенията му, но въпреки това той ритна вратата. Рамото го заболя силно, но въпреки това ритна още два пъти. Прогнилата рамка направо се счупи при бравата и вратата отлетя навътре.
Три удара разтърсиха къщата. Престън веднага разбра, че надеждата му и за най-кратко удоволствие с Ръката моментално се изпари.
Кралицата-курва не можеше да е издала този шум. Тя се намираше някъде в сградата и търсеше начин да излезе, като в същото време правеше всичко възможно да не привлича по никакъв начин внимание към себе си. Дори и да беше открила изход от лабиринта (което беше малко вероятно), едва ли щеше да й се налага да разбива вратата с гръм и трясък.
Престън не беше чул сирени и още никой не беше извикал „Полиция!“, но той не се залъгваше, че може да е някой крадец, избрал точно този момент, за да нахлуе с взлом. Някой беше дошъл да го спре. Току-що започнал търсенето на Кралицата-курва, той беше принуден бързо да го прекрати. Обърна се назад и трескаво тръгна към фотьойла, в който беше оставил Ръката. Още имаше време да задуши малката кучка, макар че от подобен физически контакт щеше да му се обърне стомахът от погнуса. После щеше да избяга през лабиринта. В края на краищата не можеше да остави другите да я защитят.
Поли настоява Къртис да остане в колата под наем на Ноа, но галактическия принц не се дава лесно.
Къртис иска Стария Жълтьо да остане в колата и спечелва, защото неговата духовна сестра е много добро куче.
Краката им потъват в лепкавата кал на двора. Те шляпат по трудно проходимия терен, докато на около трийсетина метра от тях светкавица удря един бор. Дървото пламва, но огънят бърза е изгасен от пороя. Проехтява гръм, достатъчно силен, за да извести започването на Апокалипсиса. Всичко е толкова чудесно.
На предната веранда тя се опитва да влезе, но врата е заключена. Поли вади пистолета от чантата и казва на Къртис да се отдалечи.
— Да разбиеш вратата със стрелба ще е супер, но моят начин е по-лесен — казва звездното момче. — А най-простите стратегии на майка ми винаги са били най-ефективните.
Той поставя дланите си на вратата, мобилизира волята си да я отвори и на микроравнище медните молекули на резето склоняват да се преместят.
— Можеш ли да ме научиш на това? — пита поли.
— Не — отговаря той и бута вратата.
— Трябва да стана звездно момче като теб ли?
— Всеки биологичен вид си има особени дарби — казва той и я пуска да влезе вътре.
В коридора от двете страни са подредени мумии. Индиански мумии, балсамирани и в изправени пози, облечени в погребални дрехи.
В задната част на къщата Ноа и Кас разбиват вратата и секунди по-късно двамата се появяват на другия край на коридора и зяпват от изненада мумиите.
Поли им дава знак да проверят стаите от тяхната страна, а на Къртис казва:
— Насам, скъпи.
Той тръгва след нея из стаите. Видяното е по-интересно от всичко, което е видял досега на този свят. Но — о, Боже! — определено това място подхожда не на един, а на десетки серийни убийци. Всичко тук би им напомняло за жестокостите, които са извършили.
Лейлъни не беше в нишата с телевизора, но мокрите й отпечатъци се сливаха с тези на Престън Мадок. Мики видя мястото, където момичето се е подхлъзнало, паднало е и отново се е изправило. По пода бяха останали следи от мокри дрехи.
Мики тръгна по следите от един коридор в друг, движейки се много по-бързо, отколкото беше разумно. Беше ужасена, че Лейлъни може да се натъкне на Мадок.
Явно копелето я беше довело тук, за да я убие. Както беше постъпил и с Мики. Не можеше да чака до Монтана. Не и с усложненията, които тя беше внесла в плана му.
Къщата се разтърси от три силни и бързи тътена. Не бяха гръмотевици, а удари. Сякаш някой беше ударил по стената с голям и тежък чук.