Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Кралицата-курва обаче я нямаше.
Завързана здраво и оставена в безсъзнание само за двайсет минути — двайсет минути! — които бяха необходими на Престън да отиде до Нънс Лейк и да се върне с Ръката, тази човешка развалина все пак беше успяла да обърка всичко. Но объркването на нещата беше единствената дарба, с която тя разполагаше.
Не можеше да е отишла твърде далеч. Колата й още стоеше паркирана на автомобилната алея, а ключовете от нея се намираха в джоба му. Сигурно се беше притаила някъде из лабиринта, все още вързана и неспособна да се движи по-бързо.
Той остави Ръката във фотьойла. Отвратен, свали шината от крака й. Ако се съвземеше, преди той да се върне, Лейлъни нямаше да може да се движи по-бързо от костенурка.
Престън взе шината със себе си. От нея ставаше добра бухалка.
Индианец с червени и бели пера стоеше гордо между две внушителни колони със „Сатърдей Ивнинг Поуст“. Той обаче не предлагаше цигари, а държеше томахавка.
Мики се хвана за индианеца и успя да се изправи на крака. Глезените й бяха завързани толкова стегнато, че почти не можеше да ги мърда. Но не беше необходимо да ходи прекалено далеч.
Точно от другата страна на прохода в едно кътче между стените на лабиринта се виждаше кръгла маса, на която имаше лампа във формата на камбана. Стойката беше украсена с ангелска глава на върха. Отначало Мики смяташе да свали внимателно лампата на земята, където да й е по-лесно да борави с нея. Времето й обаче беше ценно и тя направо бутна лампата с ръка.
Лампионът се счупи, крушката — също. Лабиринтът потъна в мрак. Стъклените парчета се разпръснаха по пода.
За миг Мики замръзна на място и се ослуша. Шумът от разбиването на лампата беше доста силен на фона на гробната тишина в къщата. Атмосферата беше толкова зловеща, че тя почти очакваше да чуе тежки стъпки и да се появи скелетът от „Разкази от криптата“ — полужив бюрократ с разпокъсани дрехи, сърдит, че е прекъснала вечерята му с мъртви бръмбари. Но ако пазителят на криптата наистина пристигнеше, той самият би изтръпнал от ужас пред чудовищните дела на Престън Мадок.
Тя внимателно огледа пода. Спря се върху няколко големи стъклени парчета и избра едно по-остро. После седна на масата.
Мики бързо започна да реже със стъклото кабела, с който бяха завързани китките с глезените й.
Гумата се разряза лесно, а тъй като медта беше мек метал, оголената жица също не оказа голяма съпротива.
Благодарна на всекидневните упражнения по гимнастика в затвора, че е запазила тялото си гъвкаво, тя вдигна краката си на масата и се зае с връзките на глезените. След няколко минути краката й бяха свободни.
Докато умуваше как да хване стъклото, че да не нарани китките си, докато реже кабела, тя чу едва доловим шум в къщата. Последва силно тупване и някой затръшна външната врата.
Мадок се беше върнал.
Отпусната в някакъв парцалив фотьойл, Лейлъни не знаеше нито къде се намира, нито как се беше озовала тук. Но макар и остротата на мисълта й още да не се беше върнала напълно, тя нямаше никакви илюзии, че ще се появи камериерка и ще й предложи чай с кейк. Където и да беше, това място беше по-отвратително и гнусно и от най-гнусните бани на Синсемила за очистване на токсините. Всъщност вонята беше толкова натрапчива, че сигурно скъпата й майка беше складирала тук с години изхвърлените токсини. Сигурно така щеше да мирише Синсемила, ако не се къпеше редовно.
Лейлъни се изправи във фотьойла, понечи да стане — и веднага падна. Силната неприятна миризма на пода я отрезви бързо.
Някой й беше взел шината. Беше само на няколко стъпки от свободата, от флийтууда с извънземни. Момче, куче, амазонки и перспективата за страхотни приключения без зли хора-свине. А сега това. Това очевидно беше дело на доктора на смъртта. Малки птичи черепи, втренчили празните си очни кухини.
Безполезната натура на Ръката, жалката й зависимост, дълбоката й генетична увреденост сякаш струяха от всеки милиметър на металната шина — както микробите гъмжаха из обществените тоалетни.
Високообразован, Престън знаеше, че нейната безполезност и зависимост са абстрактни качества, които определено не могат да оставят следи по предметите. Знаеше също така, че и генетичната увреденост не е заразна болест. Въпреки това дясната му длан, в която държеше шината, стана лепката от пот. И докато обикаляше из лабиринта в търсене на Мики, той беше обсебен от мисълта, че ужасните клетки на момичето ще бъдат вдишани от него и ще проникнат през предателските пори на кожата му. Имаше време, когато потта не би го притеснила повече от урината, слузта и другите неприятни продукти на човешкия метаболизъм, но в момента, докато дланта му ставаше все по-хлъзгава, антипатията му към момичето прерасна в погнуса, от погнуса — в сляпа омраза, на която един етичен човек като него не би трябвало да се поддава. С всяка следваща стъпка през миризливите недра на лабиринта обаче за него все по-голяма значение придобиваше не това, което знаеше, а това, което чувстваше.