Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Пропилата се с водка уличница придърпа момичето към себе си. Явно се опитваше да предпази хлапето от огъня, докато двете заедно бягат от капана. Като че пламъците щяха да направят Ръката по-грозна, отколкото е в момента.
Изведнъж между тях и Престън се срути част от стената и няколко купчини от горящи вестници паднаха по средата на коридора. Вече нямаше как да излязат оттук, освен ако не се осмеляха да нагазят до колене в горящи останки.
Жената и момичето се върнаха отново до крайната стена, до дъното на огнения чувал.
Щяха да живеят още три минути, преди димът да запълни цялото пространство и преди да пламнат като факли. Престън все пак беше достатъчно благоразумен да не чака до финалния акт, защото иначе щеше да остане завинаги заедно тях в огнения капан.
Беше обзет от дълбоко разочарование. Тяхната последна агония щеше да му достави много повече удоволствие и така щеше да допринесе за общото количество щастие на света. А сега се получаваше, че тяхната смърт щеше да бъде толкова безполезна, колкото и животът им.
Мисълта, че Черната дупка беше бременна с нови изтърсаци, донякъде го утеши.
Когато Престън се обърна, оставяйки двете мизерници на милостта на огъня, жената започна да крещи за помощ. Възбуден от подобно отчаяние, той изчака да погледа още няколко секунди.
Но някъде от лабиринта някой отвърна. Беше забравил за трите силни удара, разбили външната врата — още едно доказателство, че отровният въздух се беше отразил негативно на мисленето му и на трезвата му преценка.
Развълнувана от подобен развой, жената отново извика.
Нов вик в отговор се понесе над бушуващата огнена стихия. На около три метра от Престън се появи едър мъж в шарена хавайска риза. Той държеше револвер.
И без никакви етични обноски кучият му син стреля по Престън. Двамата бяха абсолютно непознати един на друг. Никой от тях не разполагаше с достатъчно информация, за да съди за безполезността на другия за света. И все пак жестокото копеле натисна спусъка без никакво колебание.
Когато видя как непознатият насочва оръжието към него, Мадок и каза, че трябва да се извърти надясно, за да не го улучи куршумът. Но той беше повече човек на мисълта, отколкото на действието и парчето олово сложи край на колебанията му. Олюля се, падна и се претърколи по корем. Претърколи се далеч от стрелеца и далеч от огнения чувал, в който жената и момичето чакаха да изгорят живи. Озова се в друг коридор, изненадан от обхваналата го силна болка. Беше по-мъчителна от всичко, което беше изпитвал досега.
— Тук сме! — изкрещя Ноа на Мики и момичето. — Дръжте се, сега ще ви измъкнем!
Само за няколко минути пожарът се беше разраснал невероятно бързо и беше обхванал цялата предна част на къщата. Макар и да не беше суеверен, Ноа Фаръл не можеше да се отърве от мисълта, че този пожар е някак по-различен от останалите. Че е някак жив, хитър и коварен. Че таи огромно зло и има чудовищна цел. Че не само търси храна, която да го подклажда още повече. Знаеше, че понякога пожарникарите се чувстват така и го наричат „Звяра“. Когато пламъците предизвикателно съскаха срещу него и бяха запълнили всички коридори, издаваха живи звуци, тогава подобно име беше напълно подходящо.
Вратата насам беше отворена, когато той и Кас влязоха. Вътрешните врати бяха махнати преди много време. Сега нагорещеният въздух в къщата беше намерил изхода навън, между колекцията от стъклени бутилки. Течението изсмукваше дима навън и подмяташе пепелта и горящите искри из тунелите. В същото време свежият приток на кислород подклаждаше пожара.
Огънят се чувстваше господар засега само в предната част на сградата. Но нямаше да продължи така още дълго.
Ноа беше оставил знаци по хартиените стени с петна от кръвта от раната си. Ако скоро не започнеха оттеглянето си през белязания проход, нямаше да могат да видят означенията от гъстия черен дим.
Коридорът, в който преди миг беше стоял Мадок, беше дълъг около три метра. Първите метър и половина бяха обхванати от огъня. На пода се беше образувал широк праг от горящи останки. От тук не можеше да се стигне до Мики и момичето.
Кас сграбчи Ноа за хавайската риза и го издърпа настрани, след което му посочи една стена на огнения капан, която не беше запълнена до тавана. Тя граничеше с успоредния коридор, по който бяха дошли, и между нея и тавана имаше процеп от около половин метър.