Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Все още със завързани ръце, държаща парче стъкло като алебарда пред себе си, Мики тръгна по коридора с гръб към стената от вестници и нащрек и за най-малкия шум. Движеше се тихо като сянка. Беше се научила да се промъква незабелязано още като дете, когато за да избегне срещата с едно от поредните „лоши“ момчета, означаваше да опази честта и достойнството си от нови посегателства. Така тя беше принудена да се превърне в призрак, тих и невидим.
Отказа се да разреже връзките на китките, защото подобна деликатна задача щеше да й отнеме поне пет минути. Трябваше да изпълни мисията си на Свети Георги и да прободе с копието ламята, която се спотайваше някъде наблизо и търсеше плячката си.
Спря се в ъгъла. Следващият коридор се пресичаше с този под прав ъгъл и продължаваше наляво и надясно. Не искаше да се показва и да се остави Мадок да я изненада. Още си спомняше колко потайно и безшумно като лисица беше нахлул в дома на Дженива само преди няколко нощи. Вече нямаше да го подценява.
Правилността на мисленето й веднага беше потвърдена, когато той изруга внезапно. Прецени, че е само на няколко метра от нея, зад левия ъгъл. Стоеше там и се спотайваше, но в изблик на неконтролируем гняв хвърли нещо, което се удари в дървения под, претърколи се и спря на сантиметри от нея: шината за крака на Лейлъни.
Ако дойдеше да вземе стоманената шина, щяха да се окажат лице в лице и тогава единственият начин да оцелее щеше да е да забие светкавично стъклото в окото му. Всеки пропуск, дори само да пореже бузата му или веждата, означаваше, че той ще има предимство над нея заради вързаните й ръце и ще я ликвидира по най-брутален начин.
Мики затаи дъх. Зачака. На ръката си носеше евтин часовник „Таймекс“. Можеше да се закълне, че чува тракането на стрелките. Никога не ги беше чувала преди, но сега те тракаха така ясно и отчетливо. До такава степен бяха изострени сетивата й.
Последва тишина. Никакви звуци на приближаващия се или отдалечаващ се Мадок. Само тишина и готвеща се за скок змия.
Сърцето й заби като тъпан. Тялото й вибрираше както земята би вибрирала, ако по нея тъпчат десетки чифтове копита.
И все пак по някакъв неведом начин тя чуваше всички останали шумове, отсявайки туптенето на сърцето си и барабаненето на дъжда по покрива.
Да чака тук още минута? Две минути? Не може да чака вечно. Когато стоиш неподвижно прекалено дълго, рано или късно биваш открит. Призраците, живи или не, трябва непрекъснато да се движат.
Тя се наведе напред и надзърна, като гледаше да се показва колкото се може по-малко.
Мадок се беше преместил. Коридорът беше празен.
По тишината можеше да предположи, че е докарал Лейлъни тук. И сигурно още не беше мъртва, защото в противен случай Мадок нямаше да махне шината от крака й.
Труден избор. Да остави шината, където си е или да я вземе? Да изкара Лейлъни жива оттук ще е по-лесно, ако момичето има опора и на двата си крака. Но пък можеше да вдигне шум, ако се опиташе да я вземе от пода. Освен това нямаше да й е много лесно да носи едновременно със завързани ръце шината и стъклото като оръжие.
Все пак се наведе и хвана шината. Така Лейлъни не само щеше да може да ходи по-бързо, но и да се чувства по-уверено. Вдигна я много внимателно. Чу се леко изтракване. После я стисна и я долепи до тялото си, за да избегне нови шумове. Тъй като Мадок беше мокър от дъжда, Мики можеше да разбере откъде е дошъл и накъде е тръгнал. На сухия дървен под имаше тъмни следи от подметките му.
Със сигурност беше оставил момичето при телевизора, където по-рано беше завързал Мики. И наистина, следите водеха натам, но Лейлъни я нямаше.
Бутилки, навсякъде бутилки и нито една няма дух. Нито писмо, което да бъде хвърлено в морето. Те съдържаха само остатъци от безалкохолно и бира. Остатъците от течностите, въпреки че бяха явно от години, създаваха доста неприятна миризма около задната веранда.
Ранен, но не и обезсилен, Ноа беше дошъл заедно с Кас и двамата бяха заобиколили къщата отзад. Те влязоха в къщата с извадени пистолети.
Петкилометровия път от Нънс Лейк дотук не даде на Ноа достатъчно време да проучи добре близначките. Разбра само, че са бивши изпълнителки на еротични танци, вманиачени на тема НЛО, но въпреки това остана доста озадачен. Не от биографиите им, а от въоръжението им.