Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Те се върнаха в успоредния коридор. Ноа прибра револвера в кобура си и се остави Кас да го повдигне нагоре. Тя беше висока и силна. С помощта й детективът успя да се изкачи на върха на бариерата, която ги отделяше от огнения капан.
Като внимаваше да не събори купчините и да не падне заедно с тях, Ноа се приготви при първия признак за срутване. Конструкцията не беше като бетонна стена, но изобщо не помръдна под краката му.
Когато беше в тясното пространство между купчините хартия и тавана, легнал по корем, димът просълзи очите му. Трябваше да задържи дъха си за колкото се може по-дълго. Не можеше обаче да извърши цялата операция с толкова малко въздух в белите си дробове.
В Долината на сенките всяка секунда отброява приближаването на Смъртта.
Почувства непоносима болка от раната от скалпела. Беше благодарен на болката, защото се надяваше да компенсира притъпените му от дима сетива.
Леко изпълзя и погледна отгоре към задънения тунел. На метър вдясно от него пламъците бяха започнали да прояждат пода и бяха обхванали цялото пространство по вертикала. Горещината ставаше все по-силна и той усети как потта засъхва по кожата му.
Част от високата двуметрова стена под него още не беше подпалена. Когато Ноа надзърна отгоре и протегна двете си ръце, Мики погледна към него. Вече не можеше да се диша и тя хриптеше. Лицето й беше на по-малко от половин метър от неговото. Дясната й страна беше обагрена със засъхнала съсирена кръв, косата й — също.
Без колебание Мики повдигна Лейлъни и Ноа забеляза, че това усилие й коства адски болки в главата.
Той сграбчи момичето и с напрегнати мускули го придърпа към себе си. Лейлъни гледаше да му помага колкото може, хванала се за лявото му рамо като удавник за сламка. Най-накрая, бутана отдолу и дърпана отгоре, Лейлъни се озова в тясното пространство между Ноа, хартиената стена и тавана.
Когато видя, че момичето пълзи, за да бъде подхванато от чакащата я от другата страна Кас, Ноа протегна ръце за Мики и тя последва примера на Лейлъни. Тежеше повече от него и нямаше кой да я бута отдолу. Но самата тя подскочи и се оттласна от пода — веднъж, два пъти, три пъти. Ноа почувства как хартията под него се разклати.
Сега затаи дъх не само за да не вдиша от дима, но и защото очакваше всеки момент стената да се срути. В резултат Мики или щеше да бъде погребана в горящия огнен чувал, или пък той, Кас и Лейлъни щяха да бъдат премазани.
Съзнавайки опасността, Мики бързо се изкачи до него и се промъкна към другата страна на стената.
От дясната му страна огнените езици се бяха приближили с трийсетина сантиметра.
Докато пълзеше назад, Ноа си удари главата в стената. Хартиената маса под него трепна и той замръзна на място. После благополучно слезе при останалите.
Бяха в безопасност колкото пътниците на „Титаник“, колкото жителите на Хирошима или нещастниците в ада.
Спасителната операция беше отнела не повече от минута и половина, но през това време ситуацията значително се беше влошила. Предната част на лабиринта беше почерняла и изпепелена. Червените огнени вени пулсираха из тази чернота, изгасваха и отстъпваха място на все нови и нови пламъци. Въздухът беше натежал, повече от надвисналата зловеща опасност, отколкото от дима. Беше бременен с внушителни злонамерени сили, които напираха и скоро щяха да се отприщят. Почернели страници от стари списания се рееха из пространството като хищни морски скатове, търсещи плячката си. А отгоре се носеха многобройни пасажи от светещи малки рибки, някои от които изгасваха при сблъсъка си със стената, а други разпалваха големи пламъци. Още имаха достатъчно храна и дрехите под тях не ги блазнеха. Горещината предизвикваше обилно потене. От нея устните на Ноа се напукаха, а устата му пресъхна.
Всички кашляха и хриптяха, плюеха черна и сива слуз.
— Да се махаме оттук! — отсече Кас и ги поведе навън.
Последен в колоната, с изваден трийсет и осемкалибров револвер в случай, че Мадок още е жив и не се е примирил с положението, Ноа се ориентира към задната част на сградата, откъдето бяха дошли. Може би там щяха да открият свободен от огъня проход.
Движещ се през тунелите на лабиринта, сякаш изследваше гънките на човешкия мозък, Престън избра своя маршрут според идеята за класическата схема, закодирана в човешките гени. Може би Жабата въпреки всичките си странности не беше обикновен — по-скоро по-низше от човека създание. Или може би Престън беше забравил наученото преди десетки години по логика, защото по всичко личеше, че не може да намери изхода. Подозираше, че се върти в кръг.