Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Той продължи напред и отново извика:
— Всичко наред ли е, съседе? Имате ли нужда от помощ?
В банята хавайските танцьорки бяха подредени от двете страни на мивката.
Ноа се поколеба при отворената врата на спалнята. Отново извика, но отговор не последва.
Пристъпи от сенчестата баня към червения блясък, който беше постигнат чрез забулване на лампите с червени блузи.
Тя чакаше до разхвърляното легло с високо вдигната глава и грациозна шия, сякаш беше някоя благородна аристократка, благоволила да приеме своя покорен слуга. Беше облечена в ярък саронг. Косата й беше разрошена, но тя очевидно не беше излизала в дъжда, защото беше суха.
Ръцете й висяха отпуснати и макар лицето й да беше спокойно като на медитиращ будист, очите й гледаха трескаво като на животно болно от бяс. Беше виждал подобен контраст и преди. Макар и на пръв поглед тя да не беше друсана с амфетамини, явно беше употребила по-силни от кафето стимуланти.
— Хаваец ли си? — попита тя.
— Не, госпожо.
— Защо тогава носиш такава риза?
— За по-удобно.
— Ти Лукипела ли си?
— Не, госпожо.
— Те и теб ли всмукаха с лъч?
По време на дългото си пътуване до Нънс Лейк и по време на планирането Ноа не беше предполагал, че ще му се наложи да разкрие намеренията си — било то на тази жена или на Престън Мадок. Но Синсемила — лесно разпозната по описанието на Дженива — му напомняше за Уенди Куейл, сестрата, която беше убила Лора. Не че Синсемила приличаше на Куейл, но в нейното спокойно лице и светли очи забеляза омърсеност, самодоволство, самовлюбеност. Нагласата й, атмосферата на това място, блъскащата се от вятъра външна врата веднага му подсказаха, че Мики и Лейлъни вече са загазили.
— Къде е дъщеря ти? — попита Ноа.
Тя направи една крачка към него, олюля се и спря.
— Луки, бебчо, майка ти много се радва, че си се излекувал и си пораснал толкова бързо. Преродил си се, след като си се върнал от звездите. Мама е радостна, но малко уплашена, че се връщаш така неочаквано.
— Къде е Лейлъни — настоя той.
— Виж, мама скоро ще има нови бебета. Красиви бебета, по-различни в главите. Не като теб, преди да се промениш, не разкривени и грозни. Мама се поправи, Луки, и не иска новите бебета да приличат на старите.
— Мадок ли я отведе?
— Сигурно си бил на Юпитер и там са те излекували, но все още си грозен отвътре. Малкото сакато момче все още се таи като червей в душата ти. Моите бебета ще могат да четат мислите ти, защото ще бъдат бебета-магьосници, ще имат свръхестествени телепатични способности.
Дясната ръка на Синсемила се сви в юмрук и Ноа разбра, че тя държи някакво оръжие.
Когато той отстъпи назад, надрусаната жена се нахвърли върху него. Дясната й ръка замахна бързо срещу лицето му с нещо като скалпел.
Острието описа дъга и едва не го ослепи. Мина само на сантиметри от очите му.
Той се наведе и избегна атаката, след което ловка хватка я стисна за дясната китка.
Скалпелът в лявата й ръка неочаквано се заби в дясното му рамо, което си беше чист късмет. Можеше да пререже гърлото му или да среже някоя от жизненоважните артерии.
Раната беше незначителна и не го заболя много. Вместо да се опита да я обезоръжи, докато тя изведнъж започна да плюе пръски и да пищи като тасманийски дявол, Ноа я бутна назад.
Когато падаше, тя се хвана за забития в рамото му скалпел. Ето сега вече го заболя.
Синсемила се пльосна върху леглото, но буквално веднага скочи на крака, сякаш имаше вместо тяло пружини.
Ноа извади изпод ризата си трийсет и осемкалибровия си револвер. Макар и да не му се искаше да употреби оръжието, още по-малко имаше желание да бъде нарязан като коледна пуйка.
След случилото се можеше да очаква всичко от тази луда. Затова се изненада, когато тя захвърли скалпела и му обърна гръб. Отиде до шкафа и той пристъпи напред, защото се уплаши, че тя сигурно ще извади пистолет. Вместо това извади шишета с хапчета.
Сякаш забравила за присъствието на Ноа, тя се върна в леглото и се настани сред смачканите завивки и скъсани страници на някаква книга. Кръстоса крака по турски и седна като невръстно момиче, готово за бой с възглавници. Отметна глава назад и започна да се смее. Отвори шишето с хапчетата и запя:
— Аз съм пъргава котка, аз съм летен вятър, аз съм птица в полет, аз съм слънцето, аз съм морето, аз съм аз! — Взе едно хапче в дланта си, а останалите изпопадаха по леглото. Най-накрая отново погледна към Ноа. — Върви си, Луки, ти вече нямаш място тук. — А после сякаш нищо не се е случило, започна да клати глава и да припява пак: — Аз съм пъргава котка, аз съм летен вятър, аз съм птица в полет…