Последният довод на кралете [bg]

Глокта пое въздух и изду бузи, докато издишваше.

— Днес денят ми започна добре. Събудих се в чисто легло и успях сам да стигна до банята. Болката беше направо търпима. — Пръстите му обхванаха дръжката на сатъра. — Сега трябва да го отпразнувам. Такава рядкост са дните като този. — Измъкна го от калъфа му и широкото острие проблесна зловещо на ярката светлина. Северард следеше с поглед всяко негово движение с облещени от страх очи и избили капчици пот по челото.

— Не — прошепна той. Да. Фрост разкопча гривната около лявата китка на Северард и стисна ръката му в двата си масивни юмрука. Издърпа един по един пръстите му, докато ръката му не се разпъна на дървения плот. Преметна другата си ръка през раменете му и го стисна здраво откъм гърба.

— Мисля, че можем да пропуснем встъпителната част. — Глокта се надигна от стола и тръгна около масата. Бастунът му почукваше остро по плочите на пода, левият му крак се провлачваше бавно зад него, а свободната му ръка провлачваше леко острието на сатъра по масата. — На теб няма нужда да обяснявам как стават нещата. В толкова много случаи си ми асистирал така умело в работата. Има ли човек, който да знае по-добре от теб какво следва?

— Не — изскимтя Северард и отчаяно опита да се усмихне, но от едното му око се търкулна сълза и потече по бузата. — Не, няма да го направите! Не и на мен! Няма да го направите!

— Не и на теб? — усмихна се натъжено Глокта. — О, практик Северард, моля те. — Усмивката му бавно се стопи, докато вдигаше сатъра. — Мисля, че много добре ме познаваш.

Туп! Широкото острие проблесна и се заби в дървения плот, като отнесе едно съвсем тънко парченце кожа от върха на средния пръст на Северард.

— Не! — изквича практикът. — Не! О, вече не се възхищаваш на прецизната ми работа, така ли?

— О, да, да. — Глокта дръпна гладката дръжка и измъкна сатъра от дървото. — Как, мислиш, ще свърши всичко това? Говорил си. Казал си неща, които не е трябвало, на хора, на които не ти е работа да казваш каквото и да е. Сега ще ми кажеш какво точно си казал. И на кого. — Сатърът отново проблесна в ръката на Глокта, високо над масата. — Ще е добра идея да побързаш.

— Не! — Северард се замята на стола, но в ръцете на Фрост беше по-здраво залепнал от муха на мед. Да.

Острието отряза чисто средния пръст до първата става, върхът на показалеца се изтърколи на масата, този на безименния пръст остана на място, заклещен в един процеп на дървения плот. Ръката на Фрост стискаше силно китката на Северард и потеклата кръв не беше много няколко тънки струйки, които тръгнаха бавно по жилите на дървото.

Настана пълна тишина. Едно, две, три… Северард изкрещя. Изви пронизително, разтрепери се, лицето му се сгърчи и започна да се мята като обезумял. Боли, а? Добре дошъл в моя свят.

Глокта намести пронизваното от болка стъпало в ботуша си.