![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой би помислил, че нашата дружба, нашето сътрудничество, така приятно и доходоносно и за двама ни, ще свърши по този начин? Не това е моят избор. Не. Кажи с кого си говорил. Кажи какво си казал. Тогава всичко това ще свърши. В противен случай…
Туп! Този път отлетя връхчето на кутрето, плюс още три парчета от останалите пръсти. Средният пръст беше скъсен почти докрай. Задъхан, Северард се вторачи с ококорени от ужас очи в ръката си. Шок, изумление, сковаващ ужас. Глокта се наведе и прошепна в ухото му:
— Надявам се, не си планирал да се захванеш с цигулка, Северард. Когато свършим тук, ще се смяташ за късметлия, ако все още ставаш за шибания гонг. — Примижа от поредния спазъм във врата си и отново вдигна сатъра.
— Чакайте! — изхлипа Северард. — Чакайте! Валинт и Балк! Банкерите! На тях казах… на тях казах…
— Знаех си. Какво им каза?
— Че още разследвате убийството на Рейнолт, въпреки че обесихме императорския емисар! — Глокта срещна погледа на Фрост и той го погледна с безизразните си очи. Още една тайна беше измъкната насила под безмилостната светлина. Колко разочароващо прав се оказах. Не спирам да се учудвам как бързо се решават проблемите, след като започнеш да режеш. — И… и… казах им, че разпитвате за краля копеле и за Баяз, че не разследвате Сълт, както искат те, казах им… казах им…
Пелтеченето на Северард секна. Той се вторачи в остатъците от пръстите си и парчетата, пръснати по масата, върху кървавото петно. Така познатата смесица от непоносима болка и още по-непоносима загуба. Сънувам ли? Или наистина загубих завинаги пръстите си?
Глокта мушна Северард с върха на сатъра.
— Друго какво?
— Казах им всичко, което можах. Казах им… всичко, което знаех… — Думите излетяха от изкривените от болка олигавени устни. — Нямах друг избор. Имах дългове и… те предложиха да платят вместо мен. Нямах друг избор!
Валинт и Балк. Дългове, изнудване, предателство. Колко банално. Това е проблемът с отговорите. Никога не са така вълнуващи като въпросите. Устните на Глокта се разтеглиха в усмивка.
— Не си имал друг избор. Знам точно как се чувстваш. — Вдигна отново сатъра.
— Но…
Туп! Сатърът изстърга леко, когато Глокта отмести настрана новите четири парчета от ръката на Северард. Практикът изкрещя, захласна се, после изкрещя отново. Отчаяни писъци, хлипане, сгърчено от болка лице. Точно като сушените сливи, които понякога ям на закуска. Половината от кутрето все още си беше на мястото, но от останалите пръсти бяха останали само кървящи дупки в ръката. Но вече няма спиране, не и след като стигнахме дотук. Няма спиране, нали? Трябва да научим всичко.
— Ами архилекторът? — попита Глокта, докато изпъваше врат на една страна и разкършваше рамо. — Откъде знае той за станалото в Дагоска? На него какво каза?
— Откъде знае… какво… Нищо не съм му казвал! Нищо не съм…
Туп! Палецът на Северард отхвърча и се завъртя на масата, рисувайки кървава спирала по дървото. Глокта разкърши таза си в опит да прогони болката от крака и тази в гръбнака. Няма измъкване от тях. Всичко ново положение на тялото е малко по-болезнено от предишното.
— Какво каза на Сълт?
— Аз… аз… — Северард го зяпна с широко отворена уста и проточени от долната му устна лиги. — Аз…
Глокта се намръщи. Това не е отговор.
— Стегни китката и приготви другата ръка. По тази не остана нищо, с което да работя.
— Не! Не! Моля… не съм… моля…
Как се изморявам от това вайкане. И „не“ и „моля“ губят всякакъв смисъл след първия половин час работа. Започват да ми звучат точно като блеене на овца. В крайна сметка всички сме агнета за заколение. Загледа се в парчетата от пръсти по окървавената маса. Месо за касапина. Заболя го главата. Светлината беше прекалено ярка. Остави сатъра и разтри уморени очи. Изтощително занимание е това, да осакатяваш най-близките си приятели. Осъзна, че беше размазал кръв по клепачите си. Проклятие.
Фрост беше стегнал турникета около китката, беше заключил отново кървавата останка от лявата ръка на Северард за стола и освободил дясната. Постави я на масата под зоркия поглед на Глокта. Чиста, изпипана работа и безупречен професионализъм. Чудя се дали съвестта понякога го измъчва нощем. Съмнявам се, все пак аз давам заповедите. А аз, от своя страна, действам по заповед на Сълт, по съвет на Маровия, по заръка на Валинт и Балк. Имаме ли някакъв избор? Така де, извинения да търсиш.