Последният довод на кралете [bg]

— „Падението на Господаря Създател“ — промърмори Глокта. — Този боклук? Само магия и храброст, нали? Аз не успях да прочета и първия том.

— Напълно те разбирам. Аз съм на третия и не върви, ама никак. Прекалено много магьосници. Съвсем се оплетох кой какъв е. Само кървави битки, безкрайни пътешествия до не знам си къде и обратно. Кълна се, ако зърна още една карта, ще се самоубия.

— Някой може да ти направи тази услуга.

— Ъ?

— Боя се, че тук повече не си в безопасност. Идваш с мен.

— Спасена съм? Слава на съдбата! — После махна пренебрежително с ръка. — Мисля, че това вече го обсъждахме. Гуркулите са от другата страна на града. Тук съм в по-голяма безопасност, отколкото в Агрионт, напълно съм…

— Заплахата не идва от гуркулите. Става дума за ухажорите ми.

— Твоите „приятелчета“ са заплаха за мен?

— Подценяваш силата на ревността им. Боя се, че скоро ще бъдат заплаха за всеки, когото някога съм познавал в този окаян живот, без значение приятел или враг. — Глокта свали от закачалката на стената една пелерина с качулка и й я подаде.

— Къде отиваме?

— На едно очарователно местенце при доковете. Къщичката е попрехвърлила златните си години, но е съхранила духа си. Точно като нас двамата.

От коридора се чуха тежки стъпки и Коска провря глава през вратата на всекидневната.

— Началник, трябва да тръгваме, ако искаме да стигнем доковете преди… — Спря и зяпна Арди. Настана неловко мълчание.

— Кой е това? — прошепна тя.

Коска нахлу тържествено в стаята, свали шапката си и отдолу лъсна лющещото му се плешиво теме, после се поклони ниско, много ниско. Още малко и ще си ожулиш носа в дъските.

— Простете, милейди. Никомо Коска, славен наемник, на вашите услуги. Всъщност пълзящ в краката ви покорен слуга. — От пазвата му изпадна нож и изтропа на дюшемето. Тримата останаха за момент с приковани в острието очи, след това Коска се ухили.

— Виждате ли онази муха на стената?

— Може би сега не е най-подходящият момент за… — изгледа го укорително Глокта. Ножът полетя с въртене към стената, пропусна мухата с поне крачка-две, удари се с дръжката напред в мазилката и откърти голямо парче от нея, преди да изтропа на пода за втори път тази вечер.

— Мамка му — каза Коска. — Ъ, искам да кажа… проклятие.

— Аз бих казала точно мамка му — каза Арди и изгледа намръщено ножа.

Коска й отвърна с противна усмивка.

— Смаян съм. Когато началникът описа красотата ви, реших, че той просто… как го казвате… преувеличава? Но сега виждам, че направо е омаловажил истината. — Взе ножа си от пода и нахлупи на една страна шапката. — Моля, позволете да заявя тържествено, че съм влюбен.