![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Бялото лице на Фрост беше опръскано със ситни капчици кръв, докато поставяше дясната ръка на Северард на масата, точно където допреди малко беше лявата. Този път практикът дори не се съпротивлява. След известно време губиш воля. Помня.
— Моля… — прошепна Северард.
Колко хубаво би било да можех да спра. Скоро гуркулите ще изгорят целия град и ще ни избият до крак, тогава какво значение има кой на кого какво е казал? А ако по някакво чудо те се провалят, Сълт ще ме довърши или пък Валинт и Балк ще си приберат дълга, изплатен с кръв. Какво значение, докато се нося по лице във водата при доковете, дали някои въпроси са получили отговора си? Защо тогава правя това? Защо?
Кръвта по масата достигна края на плота и закапа ритмично по пода. Нямаше други отговори. По лицето на Глокта премина вълна от гърчове. Взе отново сатъра.
— Погледни — посочи с върха към разпилените парчета плът по масата. — Виж какво загуби вече. Само защото не искаш да ми кажеш каквото искам да знам. Не цениш ли собствените си пръсти? Вече нямаш никаква полза от тях, нали? На мен също не са ми нужни, повярвай ми. За никого не са от полза, освен може би за някое гладно куче. — Глокта изкриви устни и дупките в предните му зъби зейнаха, когато заби сатъра между разперените пръсти на Северард. — Още веднъж те питам. Какво… каза… на Негово високопреосвещенство? — Изговори думите бавно и отчетливо.
— Нищо… не съм… му казал! — По хлътналите бузи на Северард потекоха сълзи и гърдите му се разтресоха от ридания. — Нищо не съм му казал! Валинт и Балк… нямах друг избор! През целия си живот не съм разговарял със Сълт! Една дума не съм разменил! Никога!
Глокта се вгледа изпитателно в очите на практика. На затворника си. Настана тишина, чуваше се само хлипането на Северард. Глокта сбърчи нос, захвърли сатъра и той издрънча на масата. Защо да жертваш и другата ръка, след като вече си признал? Въздъхна дълбоко, пресегна се и изтри сълзите от едната буза на Северард.
— Добре. Вярвам ти.
Но сега, какво? Отново се оказваме с повече въпроси и никъде, откъдето да потърсим отговори. Изпъна гръб и спазмите в изкривения му гръбнак, съсипания крак и останалото без пръсти стъпало го накараха да стисне очи. Явно Сълт е получавал информация от другаде. Кой още оцеля след Дагоска. Кой видя достатъчно? Айдър? Никога няма да посмее да се покаже. Витари? Ако е искала да си разпилее червата, щеше да го направи още тогава. Коска? Негово високо преосвещенство никога не би работил с някой толкова непредвидим. Аз самият го използвам просто защото нямам никакъв друг избор. Тогава, кой?
Погледът му срещна този на Фрост. Розовите очи не мигнаха. Взираха се в неговите, искрящи, твърди, като розови диаманти. Колелцата изщракаха и парченцата от пъзела застанаха по местата си.
Ясно.
Никой от двамата не проговори. Фрост бавно се пресегна и без да откъсва очи от тези на Глокта, обви с дебелите си ръце врата на Северард. Бившият практик се облещи неразбиращо.
— Какво пра… — Фрост се намръщи леко. Рязко извъртя главата на Северард и в стаята се разнесе остър пукот. Просто ей така, невъзмутимо, като да прекършиш врата на пиле. Главата на Северард се килна назад и Фрост го пусна. Главата отиде още по-назад и надолу и застана в крайно неестествено положение, при което от извитата шия щръкнаха издутини.
Албиносът застана между Глокта и открехнатата врата. Няма измъкване. Глокта примижа от болка, докато отстъпваше назад.
— Защо?
Фрост пристъпи напред, бавно, решително, стиснал юмруци. По лицето зад маската му нямаше следа от емоция. Глокта протегна ръка.
— Мамка му, просто ми кажи защо!
Албиносът повдигна рамене. Явно някои въпроси просто нямат отговор. Изкривеният гръб на Глокта се опря в извитата стена. И с това, времето ми изтече. Е, какво пък. Въздъхна дълбоко. Шансовете ми така или иначе не бяха големи. Нямам почти нищо против да умра.
Фрост вдигна огромните си бели юмруци и изпъшка тежко. Сатърът се вкопа дълбоко в едното му рамо. По ризата му плъзна голямо кърваво петно. Той се обърна назад. Пред него стоеше Арди. Тримата замръзнаха за момент, вперили погледи един в друг. Тогава Фрост я удари с юмрук в лицето. Тя залитна силно назад и се блъсна в масата, свлече се на пода и я повлече със себе си, а с нея и сандъчето на Глокта. Инструментите и кървави парчета от пръсти се посипаха отгоре й.