Последният довод на кралете [bg]

Арди седеше на пода до масата и от носа и горната й устна течеше кръв.

— Мъртъв е — каза тя.

— Едно време се дуелирах — промърмори Глокта. — Явно уменията никога не те напускат. — Погледна един по един двата трупа. Фрост — легнал в бавно разрастваща се локва кръв, с едно изцъклено розово око, немигащо дори в смъртта. Северард — седнал на стола, с клюмнала назад глава, с широко отворена уста и застинал в нея предсмъртен писък, с една обезобразена ръка, все още заключена в оковите на стола, а другата отпусната покрай него. Момчетата ми. Моите очи. Ръцете ми. Няма ги вече. Погледна намръщено към окървавения шиш в ръката си. Е. Ще трябва да куцаме напред и без тях.

Наведе се внимателно, вдигна с два пръста от пода дървената част от бастуна и щракна двете половини около шиша.

— Ако обичаш, ще затвориш ли капака на това? — Арди гледаше ужасено инструментите, трупа на Северард, кръвта по плота на масата и парчетата от пръстите му по пода. Разкашля се и притисна опакото на ръката към устата си. Човек забравя, че не всеки е свикнал на такива гледки. Но сега ми е нужна всяка помощ, нямам време да го раздавам лека-полека. Щом може да забие сатър в човек, значи ще може да носи остриетата ми, без да припада. — Сандъчето — викна й рязко. — Все още имам нужда от инструментите си.

Арди примигна, събра с треперещи ръце изпопадалите инструменти и ги постави на местата им. Стисна сандъчето под мишница и се изправи неуверено. Избърса малко кръв от лицето и белия ръкав на роклята си. Глокта забеляза едно парченце от пръстите на Северард, което се беше оплело в косата й.

— Имаш нещо… — посочи към главата си, — ей там.

— Какво? Яу! — Тя изтърси мъртвата плът и потрепери от отвращение. — Трябва да намериш нещо друго, с което да си вадиш хляба.

— От известно време насам си мисля абсолютно същото. Но има още няколко въпроса, на които нямам отговори.

Вратата изскърца и Глокта подскочи, обзет от внезапен пристъп на паника. В стаята влезе Коска. Подсвирна тихо при вида на касапницата, избута назад шапката си и перото хвърли няколко дълги сенки по стенописа зад гърба му.

— Голяма бъркотия, началник, голяма бъркотия.

Глокта намести бастуна в ръката си. Кракът му изгаряше от болка, а главата тръпнеше от ударите на сърцето му. Беше облян в студена пот и цялото му тяло го сърбеше под дрехите.

— Неизбежно.

— Реших, че ще искате да знаете, че гостите ни дойдоха. Шестима практици от Инквизицията. Подозирам, че бяха изпратени да ви убият. Безсъмнено. По заповед на архилектора, по информация от покойния практик Фрост.

— И! — попита Глокта. След случилото се през последния един час, очакваше дори Коска да се нахвърли върху него с извадена сабя.