Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Джаспър си погледна часовника, макар да знаеше кое време е.
— Комисията заседава сега. Ще окачат бележка пред кабинета на лорд Джейн, когато излязат за обед в дванадесет и половина. Приятелят ми Пийт Донеган е там. Той ще бъде мой помощник-редактор. Ще ми позвъни веднага.
— Защо толкова искаш този пост?
„Понеже знам, че съм адски добър“, помисли Джаспър, „два пъти по-добър от Кейкбред и десет пъти по-добър от Тоби Дженкинс. Заслужавам работата“. Но не разкри сърцето си пред Дейзи Уилямс. Тя малко го притесняваше. Обичаше майка му, а не него. Когато интервюто с Иви се появи в Еко и Джаспър се престори на сащисан, остана с впечатлението, че не е успял напълно да я заблуди. Притесняваше се, че тя вижда през него. Но винаги се държеше мило заради майка му.
Сега Джаспър й предложи смекчена версия на истината:
— Мога да направя Сейнт Джулиънс Нюз по-добър. Сега е като енорийски вестник. Казва ти какво става, но се бои от сблъсъци и противоречия — сети се за нещо, което щеше да допадне на идеалите на Дейзи. — Например, колежът Сейнт Джулиънс има борд на управителите, а някои от тях имат инвестиции в Южна Африка, където има апартейд. Бих публикувал тази информация и бих попитал защо такива хора управляват един прочут либерален колеж.
— Добра идея — отвърна Дейзи с наслада. — Това ще ги поразтърси.
Вали Франк влезе в кухнята. Беше пладне, но той очевидно току-що ставаше от сън: дневният му режим още беше подчинен на рокендрола.
— Какво ще правиш сега, когато Дейв се върна на училище? — попита го Дейзи.
Вали сипа разтворимо кафе в една чаша.
— Ще се упражнявам на китарата.
Дейзи се усмихна.
— Предполагам, че ако майка ти беше тук, щеше да попита дали не би трябвало да изкарваш пари.
— Не искам да изкарвам пари. Но трябва. Затова имам работа.
Граматиката му понякога беше толкова правилна, че на човек му беше трудно да го разбере.
— Не искаш пари, но имаш работа?
— Мия бирените чаши в клуб Джъмп.
— Отлично!
Позвъни се и след минута прислужницата въведе Ханк Ремингтън в кухнята. Той беше класически ирландски чаровник. Беше червенокос, жизнерадостен, винаги готов да се усмихне широко на всички.
— Здравейте, госпожо Уилямс. Дойдох да заведа дъщеря Ви на обяд, в случай че Вие не сте свободна!
Жените харесваха ласкателствата на Ханк.
— Здравей, Ханк — сърдечно отговори Дейзи. Обърна се към прислужницата и каза: — Погрижи се Иви да разбере, че господин Ремингтън е тук.
— Сега пък господин Ремингтън? Не оставяйте хората с впечатлението, че съм достолепен — това ще ми съсипе репутацията. — Той се здрависа с Джаспър. — Иви ми показа статията ти за Мартин Лутър Кинг. Беше страхотна, добре написана. — После се представи на Вали. — Здрасти, аз съм Ханк Ремингтън.
Вали го гледаше със страхопочитание, но успя някак да се представи.
— Аз съм братовчед на Дейв и свиря на китара в Плъм Нели.
— Как беше в Хамбург?
— Страхотно, докато не ни изхвърлиха, понеже Дейв е твърде малък.
— Кордс свириха в Хамбург — каза Ханк. — Беше прекрасно. Родом съм от Дъблин, но съм израсъл на „Репербан“, ако разбираш какво искам да кажа.
Според Джаспър, Ханк беше очарователен. Беше богат и прочут, една от най-големите поп звезди в света, но се стараеше да бъде мил с всички. Дали пък нямаше ненаситното желание да бъде харесван — и не беше ли това тайната на неговия успех?
Дойде Иви. Изглеждаше прекрасно. Косите й бяха подстригани късо, като прическите на музикантите от Бийтълс, и беше облечена в проста рокля на Мери Куант с трапецовидна кройка, която разкриваше краката й. Ханк се престори на смазан.
— Божичко, щом изглеждаш така, трябва да те заведа на някое луксозно място. Мислех си за някоя закусвалня Уимпи — засмя се Ханк.
— Където и да идем, трябва да бързаме — отговори Иви. — В три и половина имам прослушване.
— За какво?
— Нова пиеса, Изпитанията на една жена. Съдебна драма.
Ханк беше доволен.
— Това ще бъде твоят сценичен дебют!
— Ако получа ролята.
— О, ще я получиш. Хайде, да тръгваме. Паркирал съм Минито на жълтата линия.
Двамата излязоха и Вали се върна в стаята си. Джаспър си погледна часовника: беше дванадесет и половина. Всеки миг щяха да обявят кой е редактор.
За да се намира на приказка, той каза: