Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Не е възможно да са навсякъде — съгласи се той.
Още с първата стъпка, докато влизаше в общото помещение, той се зачуди дали не прави голяма грешка. Заведението беше чисто, но пълно с хора. Всички маси бяха заети, а имаше и доста мъже, облегнати по стените, тъй като нямаше къде да седнат. Ако се съдеше по прибързаната суетня на прислужничките и на самия собственик, тази тълпа беше необичайна за тях. Твърде много посетители за такова малко селце. Лесно беше да се откроят хората, които не бяха тукашни. Не бяха облечени много по-различно от останалите, но бяха заети с яденето и пиенето си. Местните поглеждаха накриво към външните посетители.
Из въздуха се носеше оживена глъч, така че ханджията ги отведе в кухнята, щом Ранд му даде знак, че иска да поговори с него. Тук дрънченето на съдове и суетнята на готвачката и помощничките й създаваше не по-малка суматоха.
Ханджията отри потното си лице с кърпа.
— Предполагам, че сте тръгнали за Кемлин да видите Лъжедракона, като всички други глупаци из кралството. Е, цената е шестак, и още по две-три монети на човек за легло, а ако нямате толкова, и аз нямам нищо за вас.
Ранд подхвана заучения си урок, въпреки че му се гадеше. При толкова много хора на път всеки от тях можеше да се окаже Мраколюбец и нямаше как да ги различат от останалите. Мат показа някои от по-лесните си фокуси с топките — ограничи се до три, — а Ранд извади флейтата на Том. След десетина ноти ханджията кимна нетърпеливо.
— Ще минете. И без туй ми трябваше някой да поразсее главите на тия идиоти с техния Логаин. Вече на три пъти се сбиват дали наистина бил Дракона, или не бил. Стоварете нещата си в онзи ъгъл, а аз ще поразчистя малко място за вас. Ако изобщо се намери място. Глупаци. Светът е пълен с глупаци, в чиито глави няма капка разум да си натискат задниците там, откъдето са. Тъкмо от това произлизат всички беди. Някои хора не могат да си натискат парцалите. — Той отново обърса лицето си и се изниза от кухнята, като сумтеше под нос.
Готвачката и помощничките й не обръщаха никакво внимание на Ранд и Мат. Мат се зае да наглася шала на лицето си, повдигаше го, примигваше заслепен от светлината и отново го спускаше над очите си. Ранд се зачуди дали ще може да вижда достатъчно добре, за да може да направи нещо по-сложно от номерцата с трите топки. Колкото до него самия…
Гаденето в стомаха му се усили. Той се смъкна на едно трикрако столче и хвана главата си с две ръце. В кухнята му беше хладно. Потръпна. Нали печките и фурните бумтяха! Той се разтрепера още повече и зъбите му затракаха. Обгърна се с ръце, но и това не помогна. Костите му сякаш замръзваха.
Смътно долови, че Мат го пита нещо и разтърсва рамото му. После се появи ханджията с намръщената готвачка, а Мат спореше нещо с двамата. Не можеше да схване какво си приказват; думите бръмчаха в ушите му и той сякаш изобщо не можеше да мисли.
Внезапно Мат го хвана за ръката и го дръпна да се изправи. Всичките им вещи бяха провиснали на раменете на Мат, заедно с лъка му. Ханджията ги гледаше и ядосано бършеше лицето си. Залитайки, подкрепян от приятеля си, Ранд се остави да го повлекат към задната врата на кухнята.
— Из-в-в-ин-явай… М-м-мат — почна той. Не можеше да накара зъбите си да престанат да тракат. — Т-т-тряб-в-в-а… д-да е… от д-дъж-д-д-а. О-о-още… е-д-д-на… н-н-нощ… н-н-ня-ма… д-д-д-а… н-нни у-б-б-б-ие… — Небето се беше смрачило и по него проблясваха шепа звезди.
— Няма, разбира се — отвърна Мат. Мъчеше се да говори бодро, но Ранд усети скритата тревога в гласа му. — Беше се уплашил някой от хората в кръчмата да не разбере, че в кухнята има болен. Казах му, че ако ни изхвърли, ще те заведа в дневната и че това ще изпразни половината му стаи за десет минути. При всичките му приказки за глупаците, никак не му се иска да се получи така.
— Тогава к-к-къде?
— Тук — каза Мат и дръпна вратата на конюшнята, която се отвори със скърцане.
Вътре беше тъмно, миришеше на сено, овес, коне и тор. Когато Мат му помогна да седне на покрития със слама под, той сгъна колене до гърдите си. Трепереше от глава до пети. Сякаш всичката му сила се изцеждаше в треперенето. Чу как Мат залитна, изруга и отново залитна, след това издрънча някакъв метал. Изведнъж светна нещо ярко — Мат беше намерил фенер.
Конюшнята беше не по-малко претъпкана от хана. Във всяка клетка имаше кон. Мат измери с поглед стълбата към навеса със сено, после погледна Ранд, който се беше свил на кълбо на пода, и поклати глава.
— Не мога да те вдигна горе.
Закачи фенера на един пирон, качи се по стълбата и започна да хвърля сено. Бързо слезе обратно, нагласи сеното в дъното на конюшнята и примъкна Ранд върху приготвената постеля. После го зави с двете им наметала, но Ранд веднага ги избута.