Окото на света

— Остави ни на мира — каза Ранд. — И кажи на приятелите си да ни оставят на мира. Не искаме нищо от тях и те няма да получат нищо от нас.

— Ако не ни оставиш — допълни с гняв Мат, — ще те издам пред всички какъв си. Ще видиш само какво ще си помислят приятелите ти в селото за това.

Пайтър, изглежда, прие заплахата сериозно. Лицето му пребледня.

— Аз… аз чух какво е станало в Четиримата крале. Мълвата се разнесе. Ние можем да чуваме разни неща. Но тук няма никой, който да може да ви устрои клопка. Аз съм сам… и… просто искам да поговорим.

— За какво? — попита Мат, но Ранд го сряза:

— Не ни интересува. — Двамата се спогледаха и Мат сви рамене и повтори:

— Не ни интересува.

Ранд глътна остатъка от млякото в купата си и натика парчето хляб в джоба си. След като парите им почти бяха свършили, това можеше да се омаже единствената им храна.

Но как да напуснат хана? Ако Пайтър разбереше, че Мат е почти сляп, щеше да съобщи на другите… другите Мраколюбци. Веднъж Ранд беше видял с очите си как един вълк бе отделил окуцяла овца от стадото; наоколо се въртяха и други вълци и той не можеше нито да остави стадото, нито да го улучи със стрела от такова разстояние. Щом овцата остана сама, блеейки в ужас и подскачаща в паника на три крака, до вълка единак сякаш от нищото изведнъж се появиха още десет. От този спомен стомахът му се обърна. Но не можеха да останат и тук. Дори Пайтър да им казваше истината, че е сам, колко ли дълго щеше да остане така?

— Време е да тръгваме, Мат — каза той и затаи дъх. Докато Мат понечваше колебливо да стане, той привлече погледа на Пайтър, като се надвеси над него. — Остави ни на мира, Мраколюбецо. Няма да повтарям повече. Остави ни на мира!

Пайтър пак преглътна и се изпъна на стола си. По лицето му не беше останала и капчица кръв.

Когато отново погледна към Мат, приятелят му вече беше успял да се изправи и колебливите му движения останаха незабелязани. Ранд припряно метна дисагите и вързопите през рамо, стараейки се да прикрива меча си под наметалото. Може би Пайтър вече знаеше за него. Може би Гоуд беше съобщил на Баал-замон, а Баал-замон беше съобщил на Пайтър; не, едва ли. Струваше му се, че Пайтър има съвсем бегла представа за онова, което се бе случило в Четиримата крале. Тъкмо затова беше толкова изплашен.

Сравнително ярките очертания на рамката на вратата помогнаха на Мат да се насочи натам уверено, така че походката му да не изглежда неестествена. Ранд го последва плътно, молейки се дано приятелят му да не залитне. Благодарен беше, че пътеката пред Мат е отворена и права, без маси и столове, които да се пречкат на пътя им.

Зад тях Пайтър изведнъж скочи и извика отчаяно:

— Почакайте! Трябва да почакате.

— Остави ни на мира — процеди през зъби Ранд, без да се обръща. Вече почти бяха стигнали до вратата и Мат все още не беше стъпил накриво.

— Само ме изслушайте! — извика умолително Пайтър и постави ръка на рамото на Ранд, за да го спре.