Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна се вгледа в очите на Лиома и целуна безименния си пръст.
— Защо не си целунеш пръста, Лиома, и не потърсиш помощта на Създателя в тези трудни за Двореца на пророците времена?
Лиома разпери ръце с подигравателна усмивка.
— Дворецът вече преодоля трудните времена, Вирна.
— Целуни си пръста, Лиома, и покажи на възлюбения Създател загрижеността си за добруването на Сестрите на светлината.
Лиома не вдигна ръка към устните си. Не можеше да го направи и Вирна го знаеше.
— Не съм дошла тук да се моля на Създателя.
— Разбира се, че не, Лиома. И двете знаем, че си Сестра на мрака, също както и новият Прелат. Улиция е Лъже-Прелатът от пророчеството.
Лиома сви рамене.
— Ти, Вирна, си първата, обвинявана някога в подобно престъпление. Вече няма никакво съмнение. Призната си за виновна и това не може да се промени.
— Сами сме, Лиома, никой не може да ни чуе през всичките тези щитове, освен, разбира се, някой, който притежава Субстрактивна магия. А от тези уши няма защо да се боиш. Никоя от истинските Сестри на светлината не би могла да чуе разговора ни. Дори да се опитам да кажа на някого нещо, което ти ще ми кажеш, никой няма да ми повярва. Така че нека не се преструваме повече, Лиома. И двете знаем истината.
Устните на Лиома леко се разтеглиха в усмивка.
— Продължавай.
Вирна си пое въздух, за да се успокои, и скръсти ръце в скута си.
— Ти не ме уби, както Улиция уби Прелат Аналина. Нямаше да си правиш целия този труд, ако възнамеряваше да го сториш. Имаше възможност тогава в кабинета ми. Очевидно искаш нещо. Какво е то?
Лиома се изкиска.
— О, Вирна, винаги си успявала да проникнеш в същността на въпроса. Не си много стара, но трябва да призная, че си умница.
— Да, направо съм гениална и точно затова съм тук. Какво е онова, което господарят ти, Пазителят, иска да вземеш от мен?
Лиома стисна устни.
— За момента служим на друг господар. Важното е онова, което иска той.
Вирна се намръщи.
— Джаганг? Клели сте се на него?
Погледът на Лиома трепна за миг.
— Не точно, но това е друга тема. Джаганг иска някои неща и ще ги получи. Мое задължение е да се погрижа да получи онова, което иска.
— И какво иска от мен?
— Трябва да се отречеш от предаността си към Ричард Рал.
— Сънуваш, ако си мислиш, че ще го направя.
На лицето на Лиома се изписа иронична усмивка.
— Да, сънувах, но това също е друга тема. Трябва да се откажеш от връзката си с Ричард.
— Защо?
— Той може да се меси в способността на императора да контролира събитията. Нали разбираш, верността към Ричард блокира силата на Джаганг. Императорът иска да разбере дали тя може да бъде пречупена и дали той ще може да влезе в съзнанието ти. Един вид експеримент. Моята задача е да те убедя да се отречеш от предаността си.
— Няма да го направя. Не можеш да ме накараш да се отрека от Ричард.
Лиома се усмихна тъжно и кимна.
— О, напротив, мога и ще го направя. Имам силна мотивация. Преди Джаганг да е дошъл тук, за да разположи щаба си, ще прекъсна връзката ти с неговия враг.
— Как? Като прережеш Хана ми ли? Мислиш, че това ще пречупи волята ми?
— Толкова ли бързо забравяш, Вирна? Забрави ли другите неща, за които се използва Рада’Хан? Забрави ли теста за болка? Рано или късно ще паднеш на колене и ще се молиш да се закълнеш във вярност на императора.
Правиш огромна грешка, ако мислиш, че подобна мрачна задача ще ме уплаши. Правиш сериозна грешка, ако забравяш коя съм или си мислиш, че мога да изпитвам и грам съчувствие. Остават още седмици до идването на Джаганг. Имаме достатъчно време. Дните, през които ще си подложена на теста, ще ти се сторят години, докато се предадеш. Но ще се предадеш.
Вирна настръхна. Беше забравила теста за болка. Почувства как ужасът плъзва нагоре към гърлото й. Беше го виждала да се прилага на младите магьосници с яки, но за не повече от час. А между отделните тестове минаваха години.
Лиома се приближи и ритна канчето с вода.
— Да започваме ли, Сестро Вирна?
Четиридесет и трета глава
Щом видя момчето да пада безчувствено, Ричард трепна. Зяпачите дръпнаха падналия встрани и мястото му зае друго момче. Дори иззад прозореца на Двореца на Изповедниците Ричард чуваше оживените възгласи на децата от тълпата, които наблюдаваха играта. Беше виждал и други деца в Танимура да я играят. Казваше се Джа’Ла.
В родната си Западна земя никога не бе чувал за Джа’Ла, но децата в Средната земя я играеха по същия начин, по който и децата в Стария свят. Играта беше оживена и изглеждаше вълнуваща, но Ричард не мислеше, че си струва децата да плащат забавлението си с цената на избити зъби.