Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Доста откровени думи — измърмори Фаулър. „Опитваш се да ни извадиш от равновесие, а, приятелче?“ — Преди това имаме нужда от информация. За вашата история.
— О. — Чарли се поколеба само за миг, ала видя знаците, които й даде Джок, и движенията на пръста на господаря. — Нашите войни ли ви безпокоят?
— Точно така — потвърди Бен. — Вие криете почти цялата си история. А за останалото ни излъгахте.
Разнесе се неодобрително мърморене. Доктор Хорват стрелна Фаулър с отвратен поглед. Не знаеше ли как се водят преговори? Знаеше, разбира се, което правеше грубостта му още по-озадачаваща…
Чарли по човешки сви рамене.
— Както и вие нас, сенаторе. Нашата история значи. Много добре. Също като вас, хората, ние сме имали периоди на войни. Често заради религии. Последните са били преди няколко ваши века — оттогава успяваме да се владеем. Но от време на време имаме бунтове. Господари като вашите отцепници, които поставят независимостта пред благото на расата. Налага се да се сражаваме с тях…
— Защо не ни го признахте още отначало? — попита Род.
Сламкарката отново сви рамене.
— Какво знаехме за вас? Докато не ни дадохте триизмерните екрани и не ни оставихте да видим какви сте, какво можехме да научим? И се срамувахме от войните си, също като мнозина от вас — от вашите. Разберете, почти всички посредници служат на господари, които нямат никаква връзка с война. Инструктирани сме да ви уверим в нашите миролюбиви намерения към вашата раса. Вътрешните ни конфликти не ви интересуват.
— Значи сте скрили оръжията си, така ли? — попита Блейн.
— Наистина имаме оръжия — отговори Джок. — Но ние обитаваме само една звездна система, милорд. Нямаме расови врагове и почти не разполагаме със суровини, за да ги разхищаваме за бойни кораби — нашите военни сили по-скоро са като вашата полиция, отколкото като флота или морските ви пехотинци. — Сламкарската полуусмивка не казваше нищо повече, но като че ли изразяваше друга мисъл: извънземните щяха да са глупаци, ако признаеха на хората колко оръжие имат.
Сали радостно се усмихна.
— Нали ти казвах, чичо Бен…
Сенатор Фаулър кимна.
— Още един въпрос, Чарли. Колко често имат малки сламкарите, които не са стерилни?
Отговори Джок. Когато другата кафяво-бяла се поколеба, на Дейвид Харди му се стори, че забелязва някаква размяна на информация с жестове.
— Когато им позволят — спокойно отвърна извънземната. — При вас не е ли така?
— А?
— Вие контролирате броя на населението си чрез икономически стимули и принудителна емиграция. Нито едната алтернатива не ни е достъпна, и все пак нашите инстинкти за възпроизводство са също толкова силни, колкото вашите. Господарите ни се размножават, когато могат.
— Искаш да кажеш, че имате законови механизми за ограничаване на населението, така ли? — попита Хорват.
— По принцип, да.
— А защо не ни го казахте? — каза сенатор Фаулър.
— Не сте ни питали.
Доктор Хорват се усмихна. Сали също. Напрежението в залата се разреди. Само че…
— Вие съзнателно сте заблудили лейди Сали — предпазливо рече капелан Харди. — Моля, обяснете ми защо.
— Онази посредничка служеше на господарката на Джок — отвърна Чарли. — Тя ще ви обясни. Моля да ни извините, но трябва да преведа на посланика казаното до този момент. — Тя зацвъртя.
— Джок, бъди извънредно внимателна. Спечелихме симпатиите им. Сега искат да намерят основания, за да ни повярват. Когато са в настроение, тези хора са способни да се отъждествяват почти като посредниците, но това може бързо да се промени.
— Слушах разговора — рече Иван. — Направи всичко възможно, за да ги убедиш. Ако някога се изплъзнем от тяхната власт, ще сме от полза за всички тях и ще представляваме икономическа необходимост за влиятелни човешки групи.
— Смятала е, че истината ще ви разстрои — каза Джок. — Не съм сигурна какво точно е казала. Не го е обсъждала с мен. Ние рядко говорим за секс и възпроизводство дори в семействата си и почти никога извън тях. Тази тема е… Вие нямате дума за такава емоция. Може да се оприличи на срам, но няма да е точно. А вие съзнавате колко силно се отъждествяват посредниците със своите фюнч(щрак)и. Лейди Сали не обсъжда спокойно сексуални въпроси, нито й е приятно. Нейната посредничка е изпитвала същите чувства и е знаела, че стерилността на нашия подвид ще разстрои Сали. Когато научихте, вие наистина се смутихте. Казвам ви всичко това, но не съм съвсем сигурна: изобщо не сме допускали, че този въпрос е толкова важен за вас.