Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— О! — възкликна Хоровиц и обвиняващо погледна министъра. — Не си ми го показвал… още войни, а? Една от тях трябва да е унищожила толкова много форми на живот, че екологичните ниши са се освободили. Но това… Успяхте ли да уловите някой екземпляр?
— За съжаление, не.
— От какво ли е дегенерирал? — учуди се професорът. — Разумният сламкар е много далеч от това… нещо. Има ли някоя сламкарска каста, която да не сте ми показали? Нещо подобно?
— Не, разбира се — увери го Сали.
— Никой не би могъл съзнателно да селекционира такива създания — замислено рече Хоровиц. — Трябва да е естествен подбор… — Той доволно се усмихна. — Поредното доказателство. Една от войните им почти е обезлюдила планетата. При това за изключително продължителен период.
— Да — потвърди Ренър. — Така че докато тези същества са властвали над планетата, цивилизованите сламкари са били в космоса. Трябва да са се размножавали там поколения наред, бели, кафяви, часовникари, а може би и други, които не сме видели, защото не сме били на астероидите.
— Но това пак е било отдавна — настоя Хорват. — Много отдавна… Проучванията на доктор Бъкман върху орбитите на астероидите… добре. Възможно е посредниците да са еволюирали в космоса преди отново да заселят планетата. Сами виждате, че е имало нужда от тях.
— Което означава, че сега белите са също толкова войнствени, колкото и тогава — отбеляза сенатор Фаулър.
— Но сега имат посредници, чичо Бен — напомни му Сали.
— Да. И може да са решили проблема с пренаселеността… Докторе, разкарайте тази гадост от екрана! Тръпки ме побиват. Пък и защо им е да показват разрушен град в зоопарк, по дяволите?
За всеобщо облекчение отвратителният образ изчезна.
— Обясниха ни го. — Хорват отново се поободри. — Някои от подвидовете им еволюирали в градски условия.
— Но защо градът е разрушен?
— Навярно, за да им напомня какъв е резултатът, когато не слушат съветите на посредниците — тихо каза Сали. — Като ужасен пример, който да внушава страх от войната.
— Да обобщим — каза сенатор Фаулър. — Извънземните трябва да се появят след няколко минути. Първо. Потенциалната раждаемост е невероятно висока и сламкарите спокойно раждат деца в необикновени за нас условия. Второ. Сламкарите са ни излъгали, за да скрият високата си раждаемост. Трето. Сламкарите са водили войни. Поне три големи. Може би повече. Четвърто. Цивилизацията им датира от много отдавна. Това означава, че са контролирали броя на населението си. Не знаем как го правят, но може да е свързано с причините зя това да раждат деца по време на опасни мисии. Трябва да ги попитаме. Дотук съгласни ли сте?
Разнесе се одобрителен шепот.
— А сега възможностите. Първо, можем да послушаме съвета на доктор Хорват и да започнем преговори за установяване на търговски връзки. Сламкарите ни помолиха за постоянни бази и право да търсят и да се заселват на неколонизирани светове в или извън Империята. Не настояват на вътрешния космос, но са готови да колонизират астероидите, към които ние не проявяваме интерес. Предлагат ни много в замяна.
Той зачака забележки, но всички мълчаха.
— Това би означавало да дадем пълна свобода на сламкарите. Щом получат бази, достъпа до които не контролираме, отцепниците и бунтовниците със сигурност ще се опитат да се съюзят с тях. Трябва да им предложим нещо повече и е възможно по-късно да се отплатят за щедростта ни. За незабавно сключване на договори е членът на извънредната имперска комисия Сандра Брайт Фаулър. Все още ли сте съгласни?
Всички отново потвърдиха. Доктор Хорват окуражително се усмихна на Сали.
— Втора възможност. Приемаме сламкарите в Империята. Назначаваме им генерал-губернатор, поне на колониите им, за предпочитане и на родната им планета. Това изисква много разходи и не знаем какво ще се случи, ако окажат съпротива. Военният им потенциал е адски висок.
— Мисля, че това ще е ужасно неблагоразумно — каза Антъни Хорват. — Не вярвам, че сламкарите с готовност ще се подчинят и…
— Да. Опитвам се да изложа възможностите, докторе. След като вече направихте възражението си, спокойно бих могъл да прибавя, че този план има колебливото одобрение на военното министерство и голяма част от Бюрото за колониите. Все още не се поддържа от членове на комисията, но възнамерявам да го предложа като възможност на сламкарите. По дяволите, те дори могат да приемат!