Сътворението

— В мирно време почетното място е отляво. По време на война то е отдясно. Ние сме във война, Кир Спитама. — Произнесе чуждото име с лекота. Славеше се с това, че имал най-добрата памет в цял Китай. — Вече не си роб — добави той.

— Благодаря, Господарю барон…

Баронът ме прекъсна с изискано движение на ръката.

— Фан Чъ ми каза, че си роднина на Великия цар отвъд западната пустиня. Каза още, че си му станал приятел. Така че трябва да ти отвърнем със същото, което си направил за нашия приятел и роднина.

Очите ми се насълзиха. Малко е да се каже, че бях трогнат.

— Ще съм вечно благодарен…

— Да, да. Като твой домакин не съм направил нищо повече от това да следвам мъдростта на Конфуций.

— Където и да отида, чувам хвалебствия за този божествен мъдрец — отговорих аз. — Възхищават му се почти колкото и на теб…

Сега баронът ми разреши да го лаская толкова дълго, че осъзнах до каква степен безизразното му лице е произведение на изкуството, без да споменавам с колко труд се постига. Като повечето властелини, и барон Кан бе ненаситен за хвалебствия и в мое лице намери такъв изкусен панегирист, какъвто не бе срещал между четирите китайски морета. Всъщност доставих му такова удоволствие, че веднага изпрати да донесат вино — тяхното вино се прави от ферментирали сливи. Докато пиехме, зададе ми множество въпроси за Персия, Магадха, Вавилон. Бе запленен от разказа ми за дворцовия живот в Суза. Искаше да знае подробно как се управляват сатрапиите. Възхитен бе, че владея изкуството за топене на желязо. Надяваше се, че ще обуча неговите леяри. Поиска да му опиша персийските бойни колесници, доспехи и оръжия.

Баронът внезапно замълча и после започна да се извинява.

— Недопустимо е двама образовани мъже да говорят толкова дълго за война. Войната е дейност, която трябва да се остави на глупаците. На тях тя и без това им се удава.

— Но при сегашните обстоятелства е естествено да водим такъв разговор, Господарю барон. Твоята страна е във война.

— Ето още една причина да насоча мислите си към нещата, които имат истинска стойност. Като например как един ден да осигурим на страната пълен мир. Случи ли се това, сладка роса с вкус на мед ще поръси земята.

— А случвало ли се е някога такова нещо, Господарю барон?

— Всички неща са се случвали. Всички неща ще се случат. — Така каза, поне доколкото разбрах. Човек никога не е сигурен какво точно означават думите в език, който няма времена. — Докога ще имаме честта да се радваме на присъствието ти? — попита той.

— Бих искал да се върна в Персия колкото е възможно по-скоро. Естествено…

Не довърших изречението, тъй като никой освен него не можеше да го довърши.

— Естествено — повтори той, но не продължи, а смени темата: — Видях херцог Шъ в двора тази вечер. — Нещо наподобяващо усмивка започна да разчупва долната част на яйцето. — Херцогът беше много разстроен. Каза, че освен роб си му и приятел. Спасил те бил от хората-вълци. Надявал се да пътува с теб до Магадха, където тъстът ти е цар. И още, че вие двамата заедно, като партньори, ще успеете да отворите постоянен търговски път до Чампа и Раджагриха.