Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Мисля, че това е последната информация, която мога да доставя. Считано от днес, съм отстранен от разследването – рече Буман.
– Не е твоя вината – каза Фреклунд.
– Така е – съгласи се Армански и също седна.
Бе натрупал целия събран през последните две седмици от Буман материал на купчина върху заседателната маса.
– Добра работа си свършил, Сони. Говорих с Бублански. Той дори съжаляваше, че ще трябва да се лиши от услугите ти, но няма избор заради Ериксон.
– Няма нищо. Открих, че се чувствам много по-добре тук, отколкото в управлението на Кунгсхолмен.
– Можеш ли да обобщиш?
– Ако целта ни е била да открием Лисбет Саландер, то определено се провалихме. Разследването бе доста объркано, много хора се опитваха да наложат волята си над останалите и Бублански невинаги имаше пълен контрол над издирването.
– Ханс Фасте…
– Ханс Фасте е голям проклетник. Но той и обърканото разследване не са единствените проблеми. Бублански не подмина нито една възможна версия, но Лисбет Саландер доста добре е прикрила следите си.
– Работата ти не бе единствено да заловиш Саландер – намеси се Армански.
– Не. Много се радвам, че не информирахме Никлас Ериксон за втората ми задача. Трябваше и да вляза в ролята на твой информатор и къртица и да следя Саландер да не бъде осъдена, въпреки че е невинна.
– Какво мислиш за това сега?
– Когато започнахме, бях напълно сигурен, че е виновна. Днес не знам. Изникнаха толкова много противоречиви факти…
– Да?
– …че едва ли бих я смятал за главен заподозрян. Все повече се замислям дали от теорията на Микаел Блумквист няма да излезе нещо.
– Това означава, че трябва да открием друг възможен извършител. Да започнем отначало – рече Армански и наля кафе на участниците в заседанието.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕЖИВЯ една от най-ужасните си вечери. Мислеше си за мига, в който бе хвърлила бензиновата бомба през прозореца в колата на Залаченко. Тогава кошмарите ѝ бяха приключили и бе усетила невероятен душевен покой. Бе се сблъскала с други проблеми през годините, но те всичките бяха свързани единствено с нея, така че успяваше да се справи с тях. Сега обаче засегната беше Мими.
Мими лежеше пребита от бой в болницата „Сьодра“. А беше невинна. Нямаше нищо общо с всичко това. Единственото ѝ престъпление бе, че познава Лисбет Саландер.
Лисбет се прокле. Чувстваше се виновна. Изпитваше ужасни угризения. Успя да запази собствения си адрес в тайна и се погрижи тя самата да е напълно защитена. След това подмами Мими да се нанесе на бившия ѝ адрес, известен на всички.
Как бе могла да постъпи толкова неразумно?
Все едно че сама я беше пребила от бой.
Бе толкова нещастна, че очите ѝ се насълзиха. Лисбет Саландер никога не плаче. Изтри сълзите си.
Към десет и половина вече съвсем не я свърташе на едно място и не можеше да остане в апартамента. Облече якето си и се промъкна навън в нощта. Мина по малки затънтени улички, докато не излезе на булевард Рингвеген и не застана на пресечката за болница „Сьодра“. Искаше ѝ се да влезе в стаята на Мими, да я събуди и да ѝ каже, че всичко ще е наред. След това видя сините светлини на полицейска кола до Сенкен и се шмугна в друга пресечка, преди да я открият.
Върна се в дома си до Мусебаке малко след полунощ. Бе поизмръзнала, съблече се и се пъхна в леглото. Не можеше да заспи. В един часа стана и се заразхожда гола из тъмния апартамент. Влезе в стаята за гости, която бе обзавела с легло и шкаф и в която не бе стъпвала повече. Седна на пода с гръб към стената и се взря в мрака.
Лисбет Саландер си има стая за гости. Какъв майтап.
Остана да седи така до два сутринта, когато вече трепереше от студ. След това се разплака. Не си спомняше да ѝ се бе случвало някога преди.
В ДВА И ПОЛОВИНА СУТРИНТА Лисбет си взе душ и се облече. Сложи кафеварката, направи си сандвичи и включи компютъра. Влезе в твърдия диск на Микаел Блумквист. Учуди се, че не бе подновявал материалите по разследването си, но нямаше сили да мисли и за това тази нощ.
Затова отвори папката „Лисбет Саландер“. Веднага откри нов документ, кръстен „Лисбет-ВАЖНО“. Видя, че е създаден в 00,52. Отвори го и веднага го прочете.
„Лисбет, свържи се веднага с мен. Тази история е много по-ужасна, отколкото предполагах. Знам кой е Залаченко и мисля, че се досещам какво се е случило. Говорих с Холгер Палмгрен. Разбрах каква е била ролята на Телебориан в цялата история и защо е било толкова важно да те затвори в детската психиатрия. Мисля, че знам кой е убил Даг и Мия, а и защо. Все още ми липсват няколко важни парчета от пъзела. Не разбирам ролята на Бюрман. Позвъни ми. Свържи се незабавно с мен. Можем да намерим решение. Микаел.“