Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Чак след това обърнаха внимание на преследването на Лисбет Саландер.
Кръгът около нея се стеснявал. През деня полицията я обградила във вилна зона в близост до Сталархолмен. Била въоръжена и опасна. Простреляла член на „Hell’s Аngels“, вероятно двама. Стрелбата прозвучала в двора на лятната къща на Нилс Бюрман. Вечерта полицията решила, че заподозряната вероятно е успяла да се промъкне през обсадата и да напусне района. Ръководителят на предварителното разследване Ричард Екстрьом бе дал пресконференция. Отговорите му бяха уклончиви. Не, не можел да отговори на въпроса дали Лисбет Саландер е свързана с „Hell’s Аngels“. Не, не можел да потвърди сведенията, че Лисбет Саландер е била забелязана край склада в Нюкварн. Не, нямало улики, че става дума за разчистване на сметки в подземния свят. Не, не е установено, че Лисбет Саландер е действала сама по време на убийствата в Еншеде. Полицията, подчерта Екстрьом, никога не е твърдяла, че тя е извършила престъпленията, а я издирва, за да я разпита във връзка с убийствата.
Лисбет Саландер сбърчи чело. Явно нещо бе повлияло на хода на полицейското разследване.
ВЛЕЗЕ В ИНТЕРНЕТ и прочете първо статиите във вестниците, посветени на събитията от деня, а след това проникна последователно в твърдите дискове на прокурор Екстрьом, Драган Армански и Микаел Блумквист.
В електронната поща на Екстрьом имаше няколко доста интересни писма, включително кратко послание от криминален инспектор Ян Бублански от 17,22 часа. То съдържаше опустошителна критика на начина, по който Екстрьом ръководеше предварителното разследване. Краят на писмото много приличаше на ултиматум. Имейлът на Бублански се състоеше от подточки. Той искаше: а) криминален инспектор Соня Мудиг незабавно да бъде върната в екипа, който работи по разследването; б) разследването да се ориентира към версии за алтернативен извършител на убийствата в Еншеде, както и в) да бъде извършено задълбочено проучване на неизвестното лице, използващо псевдонима Зала.
„Обвиненията срещу Лисбет Саландер се градят единствено на едно силно косвено доказателство – отпечатъците ѝ върху оръжието на убийството. Това, както много добре знаеш, доказва само, че тя е държала оръжието, но не и че е стреляла с него, а още по-малко, че го е насочила срещу жертвите на убийството.
В момента знаем, че в драмата са замесени и други лица, че полицията в Сьодертеле е открила два заровени трупа в околностите на града и че ще копаят на още едно място. Складът е собственост на братовчед на Карл-Магнус Лундин. Очевидно е, че Лисбет Саландер, колкото и избухлива да е и от каквото и психично заболяване да страда, едва ли е забъркана в това.“
Бублански завършваше с констатацията, че ако исканията му не бъдат удовлетворени, ще бъде принуден да се оттегли от разследването и да вдигне достатъчно шум около това. Екстрьом му бе отвърнал да постъпи както намери за добре.
Лисбет откри повече, и то значително по-озадачаваща информация на твърдия диск на Драган Армански. Кратка кореспонденция с финансовия отдел на „Милтън“ разкриваше, че Никлас Ериксон е освободен от компанията, считано от днес. Трябваше да му бъде изплатена неизползваната отпуска, както и компенсация в размер на тримесечна заплата. Писмо до дежурния охранител съдържаше заповед при пристигането на Никлас Ериксон в сградата той да бъде отведен до бюрото си, за да прибере личните си вещи, след което да бъде изведен от сградата. С трето писмо до техническия отдел се нареждаше пропускът на Ериксон да бъде обявен за невалиден.
По-интересна обаче бе кратката кореспонденция на Драган Армански с адвоката на „Милтън Секюрити“ Франк Алениус. Драган го питаше какъв е най-добрият начин, по който Лисбет Саландер може да бъде представлявана, в случай че бъде арестувана. Алениус му бе отвърнал, че няма причини „Милтън“ да се ангажира със случая на бивш служител на компанията, извършил убийство. Последиците от подобна намеса на „Милтън Секюрити“ биха били по-скоро негативни за компанията. Армански му отговаряше злобно, че обвиненията срещу Лисбет Саландер все още не са доказани и че в случая става дума да бъде оказана подкрепа на бивш служител, който самият Драган Армански смята за невинен.
Лисбет проникна в твърдия диск на Микаел Блумквист и констатира, че той не е пускал компютъра си, нито е писал нещо в него от предната вечер. Нямаше нищо ново.
СОНИ БУМАН ОСТАВИ папката върху заседателната маса в кабинета на Драган Армански. Отпусна се тежко на стола. Фреклунд взе папката, отвори я и започна да чете. Драган Армански стоеше до прозореца, загледан към „Гамла стан“.