Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Но това не може да бъде сторено без вашето съгласие. А щом сте го позволили, значи си го заслужавате.
Когато слушате пламенната тирада на мистика за безсилието на човешкия ум и започвате да се съмнявате в своето, а не в неговото съзнание, когато позволявате вашето несигурно полурационално състояние да бъде разклатено от някакво твърдение и решите, че е по-безопасно да се доверите на неговата ненадмината убеденост и знания, тогава и двамата ставате за подигравка: вашето одобрение е единственият източник на неговата убеденост. Свръхестествената сила, от която се бои мистикът, непознаваемият дух, пред който се прекланя, съзнанието, което смята за всемогъщо — се крият у вас.
Мистик е човек, който се е отказал от своя разум при първия сблъсък с разума на другите. Някъде в далечните години на своето детство, когато собственото му разбиране за действителността е влязло в конфликт с твърденията на другите, с техните деспотични заповеди и противоречиви искания, той е отстъпил пред страха от независимостта толкова малодушно, че се е отрекъл от способността си да разсъждава. На кръстопътя между „Аз зная“ и „Те казват“ той е избирал авторитета на другите, по-скоро за да се предаде, отколкото за да разбира, по-скоро за да вярва, вместо да мисли. Вярата в свръхестественото е започнала като вяра в превъзходството на другите. Неговата капитулация е приела формата на чувство, че той трябва да крие неумението си да разбира, че другите притежават някакви загадъчни познания, от които единствено той е лишен, че действителността е такава, каквато те желаят да я видят благодарение на някакви средства, които на него са отказани завинаги.
Оттогава насетне, страхувайки се да мисли, той е оставен на благоволението на някакви неопределени усещания. Неговите чувства стават единственото му ръководно начало, единствените останки от личността му, той се вкопчва в тях със свирепа ревност и ако изобщо е зает с някакво мислене, то е посветено на усилията да скрие от самия себе си, че естеството на неговите чувства не е нищо друго, а ужас.
Когато един мистик заявява, че чувства съществуването на сила, по-висша от разума, той наистина я усеща, но тази сила не е всемогъщият дух на Вселената, това е съзнанието на всеки случаен минувач, комуто той е подчинил своето собствено съзнание.
Един мистик е движен от подбудата да впечатлява, да надхитри, да ласкае, да мами, да принуждава онова всемогъщо съзнание на другите. Те са единственият му ключ към действителността и той се чувства неспособен да съществува по друг начин, освен като впрегне на работа тяхната мистериозна сила и като изтръгне против волята им тяхното съгласие. „Те“ са единственото му средство за възприятие и, подобно на слепеца, който се осланя на зрението на кучето-водач, чувства, че за да живее, трябва да държи другите вързани на каишка. Контролът върху съзнанието на другите става единствената му страст — ламтежът за власт е плевел, който вирее единствено върху пустеещите парцели на изоставения разум.
Всеки диктатор е мистик, а всеки мистик е потенциален диктатор. Мистикът копнее за послушанието на хората, а не за тяхното съгласие. Иска от тях да подчинят съзнанието си на неговите твърдения, на неговите декрети, на неговите желания, на неговите приумици — точно както неговото съзнание е вече подчинено на тяхното. Той иска да гради отношенията си с хората от позицията на вярата и на силата — той не намира удовлетворение от тяхното съгласие, ако трябва да го постига благодарение на факти и аргументи. За него разумът е враг, от който се бои, но едновременно го смята за зависим от чужда воля; за него разумът е средство за измама; той чувства, че хората притежават някаква сила, по-влиятелна от разума — и единствено техните безпричинни вярвания или принудителното им послушание могат да му дадат чувство за сигурност, доказателство, че и той се е сдобил с липсващата мистична дарба. Страстното му желание е да командва, а не да убеждава: убедеността изисква независимо действие и се основава на абсолюта за обективната действителност. Това, което той търси, е власт над действителността и над средството на хората да я възприемат — техния ум; властта, чрез която да настани своята воля между битието и съзнанието, сякаш ако хората се съгласят под негова команда да си представят някаква мнима реалност, то те ще могат да я създадат и фактически.