Изповядвам

В хотела Бернат намери спешно съобщение и си помисли какво ли се е случило с Льоренс и за пръв път се разтревожи за сина си, може би защото пред очите му още стоеше неразопакованата книга.

Беше спешно съобщение от мистър Исая Бърлин, получено по телефона, в което пишеше с почерка на вечерния рецепционист, че го вика спешно в Хедингтън Хаус, ако може утре, много е важно.

– Текла.

– Как мина?

– Добре. Дойде Полди Файхтегер. Много мила. На осемдесет-деветдесет години. Букетът цветя беше по-голям от нея.

– Утре се връщате, нали?

– Ами... аз... Трябва да остана още един ден, защото...

– Защото какво?

Бернат, верен на своя навик да си усложнява живота, не пожела да каже на Текла, че Исая Бърлин го вика, за да му говори за моята книга, която е събудила у него голям интерес, бил я прочел за няколко часа, а сега започвал да я препрочита, защото според него имало блестящи и дълбоки прозрения и затова искал да се запознае с мен. Щеше да бъде лесно да й каже това. Но ако не си усложнява живота, Бернат няма да е Бернат. Не беше убеден, че Текла може да пази тайна, за което съм съгласен с него. Но предпочете мълчанието и отговори защото изникна една спешна работа.

– Каква работа?

– Някаква. Сложно е за обяснение.

– Да се напиеш с валдхорниста?

– Не бе, жена. Трябва да отида в Оксфорд за... Има една книга, която... така че връщам се вдругиден.

– А ще ти презаверят ли билета?

– А, да, наистина.

– Искам да кажа, че е по-добре, ако искаш да се върнеш със самолет. Ако изобщо искаш да се върнеш.

И затвори. Мамка му, помисли си Бернат, пак я оплесках. Но на другия ден презавери билета за самолета, взе влака за Оксфорд и Бърлин му казал каквото му казал и му дал една бележка за мен, в която пише Уважаеми господине, Вашата книга дълбоко ме развълнува. Особено разсъждението за смисъла на красотата. И как въпросът за смисъла на красотата може да се задава във всички епохи на човечеството. А също защо се оказва неотделим от необяснимото присъствие на злото. Вече я препоръчах горещо на някои мои колеги. Кога ще излезе на английски? Моля Ви, не преставайте да мислите и от време на време записвайте размишленията си. Искрено Ваш, Исая Бърлин. И аз съм много благодарен на Бернат – не толкова заради последствията от този предизвикан прочит, които бяха много важни за мен, колкото за упорството му винаги да прави нещо за мое добро. А аз в замяна му се отплащам, като му говоря откровено за неговите писания и го карам да изпада в дълбока депресия. Колко труден е животът, приятелю.

– Закълни се още веднъж, че няма никога да кажеш на Адриа. – Погледна я гневно. – Разбра ли ме, Сара?

– Кълна се. – След малко: – Бернат.

– Какво?

– И благодаря. От името на Адриа и от мое име.

– Какви благодарности, по дяволите! Аз винаги съм задължен на Адриа.