Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Два незабравими часа в кабинета на Исая Бърлин на горния етаж на Хедингтън Хаус, заобиколени от книги, с часовника върху камината, който караше времето да минава прекалено бързо. Бърлин беше много потиснат, сякаш знаеше, че наближава неговият час. Слушаше Алин, усмихваше се под мустак и казваше аз вече съм си изпял песента. Вие трябва да продължите. А после добави по-тихо не се страхувам от смъртта, само се сърдя. Смъртта ме ядосва, но не ме плаши. Където си ти, смъртта я няма, където е смъртта, теб те няма424. Затова да се страхуваш от нея, е губене на време. Толкова много говореше за смъртта, че съм сигурен, че се страхуваше, може би толкова, колкото и аз. И добави Витгенщайн казваше, че смъртта не е събитие от живота. А на Адриа му хрумна да го попита какво го изненадва в живота.
– Да ме изненадва? – Замисли се. Сякаш идваше полека, отдалеч, тиктакането на часовника изпълни помещението и мислите ни. – Да ме изненадва... – повтори. И се реши: – Ами да, самият факт, че съм могъл да се наслаждавам спокойно на живота сред толкова много ужас в най-лошия век от историята на човечеството. Защото беше най-лошият в сравнение с останалите И не само за евреите.
Погледна ме плахо, като че ли се колебаеше, известно време търсеше подходящата фраза и накрая добави бях щастлив, но винаги съм изпитвал угризенията и чувството за вина на оцелелия.
– Какво? – попитаха Алин и Сара едновременно.
И тогава осъзнах, че последните думи беше прошепнал на руски. Преведох им ги, без да мръдна, без да свалям поглед от него, защото Бърлин още не беше свършил. И сега, вече на английски, продължи прекъснатата си мисъл и каза с какво съм заслужил на мен да не ми се случи нищо? – Поклати глава: – За зла участ, повечето евреи от този век живеем с такъв камък на сърцето.
– Според мен и евреите от други векове също – каза Сара.
Бърлин те погледна с отворена уста и мълчаливо се съгласи. И тогава, сякаш ставаше дума да се разсеят тъжни мисли, се поинтересува от публикациите на професор Адриа Ардевол. Изглежда, че беше прочел с интерес „История на европейската мисъл“, беше му харесала, но все още смяташе „Естетическата воля“ за истинска перла.
– Аз недоумявам как е попаднала в ръцете ви.
– О! Благодарение на един ваш приятел. Нали, Алин? Ония смешници, единият два метра, а другият метър и половина... – Припомняше си усмихнат, загледан напред, в стената: – Странната двойка425.
– Исая...
– Бяха убедени, че ще ме заинтересува, и затова ми я донесоха.
– Искаш чай, нали?
– Да, кажи...
– Искате ли чай? – Сега tante Алин се обърна към всички ни.
– Какви двама мои приятели? – попита Адриа учуден.
– Един Гюнзбург. Алин има толкова много роднини... че понякога ги бъркам.
– Гюнзбург... – каза Адриа озадачен.
– Един момент...
Бърлин стана с известно усилие и отиде в ъгъла. Забелязах как Алин Бърлин и Сара се спогледаха – всичко това за мен беше много странно. Бърлин се върна с един екземпляр от моята книга. Почувствах се поласкан, като видях пет-шест хартийки, стърчащи от страниците. Отвори я, извади една хартийка и прочете Бернат Пленса от Барселона.
– А, да, разбира се – каза Адриа, без да съзнава какво казва.
Не си спомням нищо повече от разговора, защото блокирах. И тъкмо в този момент влезе прислужницата с огромен поднос с всички прибори и аксесоари, нужни за да се наслади човек на чая както подобава. Говориха за още много неща, които си спомням мъгляво. Какво удоволствие, какъв лукс е този дълъг разговор с Исая Бърлин и tante Алин...
– Откъде да знам! – отговори Сара и трите пъти, когато на връщане Адриа попита дали знае какво общо има Бернат с всичко това. А на четвъртия му каза защо не го поканиш на чай да опита някой от тези, които купихме?
424 Мисъл на древногръцкия философ Епикур. – Б. р.
425 Алюзия за пиесата „Странната двойка“ от американския драматург Нийл Саймън. – Б. пр.
* * *
– Ммм... Чудесен е. Английският чай винаги има различен вкус. Не намирате ли?
– Знаех, че ще ти хареса. Само че не се прави на ударен.
– Аз?
– Да. Кога си ходил при Исая Бърлин?
– При кого?
– При Исая Бърлин.
– Кой е той?
– „Властта на идеите“. „За свободата“. „Руски мислители“.
– Но какво говориш? – към Сара: – Какво му става на Адриа? – Към двамата, вдигнал чашата, повтори: – Чаят е прекрасен. – И се почеса по главата.
– „Таралежът и лисицата“426 – Адриа направи отстъпка за широката публика.
– Господи, ама хич не си добре. – Към Сара: – Отдавна ли е така?