Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Двете вести за смъртта на родителите ти, и двете пристигнаха по телефона, неочаквано, въпреки че господин Волтес от няколко години не беше никак добре, сърцето му не беше наред и знаехме, че на неговата възраст някой ден ще ни потопи в скръб. Макс изглеждаше много разстроен, защото, въпреки че той се грижеше за него, понеже не беше напускал дома на родителите си, не беше забелязал, че баща му гасне – когато е умрял, той не е бил вкъщи, а щом се прибрал, медицинската сестра му казала господин Волтес, баща ви. Чувстваше се виновен, без да знае за какво; и аз го дръпнах настрана и му казах Макс, ти беше син за пример, винаги до родителите си. Не се измъчвай, защото ще бъдеш толкова несправедлив към себе си, че... на колко години беше? На осемдесет?
– На осемдесет и шест.
Не посмях да използвам напредналата възраст като аргумент за успокояване на съвестта. Само повторих осемдесет и шест два пъти, като не знаех какво друго да кажа, разхождайки се из огромния салон в дома на семейство Волтес-Епстейн, заедно с Макс, който, макар да беше педя и половина по-висок от мен, приличаше на безутешно дете. Да, да, биваше ме да поучавам. Колко лесно е да даваш съвети на другите.
Този път вече можех да отида заедно със семейството в синагогата и на гробището. Макс ми каза, че баща им е пожелал да бъде погребан според еврейския ритуал, и затова го увиха в бял саван, а отгоре – талитът419, който от хевра кадиша420 помолиха да разкъса Макс като първороден син. И в еврейското гробище в Кортс421 беше погребан в земята, до своята Рашел, майката, която никой не ми даде възможност да обичам. Сара, колко жалко, че всичко се случи така, мислех си аз, докато на гробището равинът четеше Ел мале рахамим422. А когато настъпи тишина, Макс и Сара излязоха отпред и хванати за ръка, прочетоха Кадиш423 за Пау Волтес и аз се разплаках тайно и от самия себе си.
Сара изживя тези дни с дълбока болка, а въпросите, които исках да ти задам, щяха да почакат, защото това, което предстоеше да ни се случи, заличи всичко.
413 Владичице моя (лат.) – началото на молитва към пресвета Богородица. – Б. р.
414 Вино с квалифицирано наименование за произход, произвеждано в района Приорат (провинция Тарагона, Каталония). – Б. р.
415 Кубински танц, при който танцуващите се хващат през кръста на влакче. – Б. пр.
416 Доносник, мръсник (фр.). – Б. пр.
417 Вина с наименование за произход, произвеждани в района Костерс дел Сегре (провинция Лейда, Каталония). – Б. р.
418 Вина с наименование за произход, произвеждани във Фалсет (провинция Тарагона). – Б. р.
419 Талит – еврейски молитвен шал. – Б. пр.
420 Погребално общество към синагогата, което оказва последни почести на починалия и устройва погребението. – Б. пр.
421 Квартал в Барселона. – Б. р.
422 Поминална молитва. – Б. пр.
423 Молитва за душата на починали родители, която се произнася от децата им. – Б. пр.
44
В околностите на Хедингтън Хаус беше спокойно и приятно, както Адриа си беше представял. Преди да натисне звънеца, Сара го погледна, усмихна се и Адриа се почувства най-обичаното същество на света и едва се сдържа да не я обсипе с целувки точно когато една прислужница отвори вратата, а зад нея се показа възхитителната фигура на Алин дьо Гюнзбург. Сара и нейната далечна леля се прегърнаха мълчаливо, сякаш бяха стари приятелки, които не са се виждали дълги години, или две колежки, които дълбоко се уважават, въпреки че има известно съперничество между тях, или като две възпитани дами, едната много по-млада от другата, които иди, че разбери дали по професионални съображения трябва да поддържат най-вежливи отношения, или като племенница и леля, които не са се виждали през живота си, или като двама души, които знаят, че са могли да бъдат на косъм да ги застигне дългата ръка на Абвера, на Гестапо или на СС, ако календарът им беше отредил да живеят във времето и на мястото на нещастието. Защото злото се стреми да провали всички планове за щастие, колкото и скромни да са те, и се старае да остави колкото се може по-голяма разруха след себе си. Сперматозоиди, яйцеклетки, лудешки танци, преждевременна смърт, пътувания, бягства, запознанства, мечти, съмнения, раздели, сдобрявания, заминавания и толкова други пречки, които могат да осуетят тази среща, бяха преодолени чрез топлата прегръдка на две непознати, на две забележителни жени, едната на четирийсет и шест години, другата на повече от седемдесет, и двете мълчаливи, усмихнати, на входната врата на Хедингтън Хаус, пред мен. Колко странен е животът.
– Заповядайте, влезте.
Подаде ми ръка все така усмихната. Ръкувахме се мълчаливо. Да, две партитури на Бах в рамки радваха очите на посетителите. Направих усилие да си върна спокойствието и така можах да се усмихна вежливо на Алин дьо Гюнзбург.