Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Тя продължава да е упорита — отговори главният инквизитор. — Най-голямото й желание е да разкрие на народа тайните, които претендира, че знае.
— Значи, тя още живее в оловните стаи? — запита инквизиторът Марко, учуден.
— Даже се чувства твърде добре — отговори дон Виторио. — Според доклада на тъмничаря, тя намира храната и топлата вода превъзходни!
— Този случай е безподобен — каза Томасо.
— Ние ще употребим тогава друго средство — каза инквизиторът Марко, — за да съкратим дните на тази дръзка и опасна жена. Предлагам да я отведем в първата нощ, която следва закриването на карнавала, на Моста на въздишките.
— Присъединявам се към мнението на моя уважаем брат — каза Томасо. — Понеже не можем да изтръгнем никакви признания от нея, нека тя загине заедно с тайните, които така грижливо пази.
— Оставете да ви съобщя — каза важно великият инквизитор, — резултата от моите размишления. Ще бъде разумно да хвърлим тази стара просякиня в канала Орфано, ако сме сигурни, че ще се удави. Но възможно е по някаква щастлива случайност или някое отчаяно движение да успее да се освободи от връзките си и да се спаси с плуване. Откакто този прочут Бертучио можа да се спаси от Орфано, Мостът на въздишките не изглежда вече за предпочитане.
— Подкрепям те, уважаеми брате — каза Марко на великия инквизитор. — Ти говориш умно! Тази просякиня действително е опасна и до последния си дъх ще се опита да изпълни своите планове. Моят върховен брат има право да каже, че тя трябва да умре два пъти.
— Твърде важно е — започна тогава главният инквизитор, — да се действа в пълна тайна. Просякинята не трябва да знае до последния момент смъртта, която я очаква. По този начин тя не ще може да подготви някакво бягство, нито да влезе във връзка с някой съучастник. Тя трябва да умре тази нощ, преди да се разсъмне. Тя ще бъде хвърлена в Орфано тайно, след като се уверим, че е мъртва в оловните стаи! Казах на Иларио Турно да дойде да ме намери тази нощ.
— Това е отлично! — извикаха другите двама инквизитори. — Твоето решение е мъдро.
Виторио позвъни със златното звънче. Маскираният слуга влезе и застана пред своя господар, очаквайки заповедите му.
— Слез долу в чакалнята — заповяда последният. — Ще намериш един човек с черен костюм и черна мантия. Той се нарича Иларио Турно. Доведи го тук.
Когато слугата се отдалечи, великият инквизитор каза с тих глас:
— Той ще ни обясни неговото изкуство, уважаеми братя. Благодарение на него ние ще бъдем сигурни, че тази нощ или утре сутринта старата просякиня не ще бъде нищо друго, освен един труп. Знаете добре, като мене, че Иларио Турно е сръчен и опитен. Ние можем да се осланяме на него.
В този момент вратата се отвори. Един човек, около петдесет годишен, влезе в ужасната стая, придружен от слугата. Той се поклони дълбоко пред кървавите съдии, които от дълги години прибягваха към неговите услуги.
Облечен бе в разкошен черен костюм и с черна кадифена шапка, която държеше в ръка от почит към съдиите. Лицето му издаваше извънредно спокойствие. Очите му бяха големи, погледът мрачен. Носеше сива брада.
Щом слугата напусна стаята, Иларио Турно, държавен аптекар, се изправи и със силен и твърд глас каза:
— Вие ме повикахте, господа. Отзовах се на вашата заповед. Вие можете без страх да ми окажете още веднъж вашето доверие. Бог да ми е свидетел, ако някога съм злоупотребил с него.
— Ние знаем — каза главният инквизитор, — че ти си един от най-мъдрите и най-дискретните граждани на нашата република. Ние често пъти сме ти давали доказателства за нашето благоволение. Къщата, в която живееш, ти принадлежи с всичко в нея. Привилегията, от която се ползваш да продаваш треви и лекарства, ти е дадена от нас. Ние те направихме богат!
— Понеже съм бил досега достоен за вашите добрини, благородни господари — отговори химикът, — изпълнявайки съвестно вашите заповеди, вие просто сте ме възнаградили.
— Една работа ти е запазена в палата — каза дон Виторио, — една работа, която изисква дискретност и сръчност. Горе, в оловните стаи, е затворена една стара просякиня, достойна за съжаление, обаче опасна. Трябва да прекратиш нейните мъки!
— Желаете, господари — каза аптекарят, — едно бързо действие или една бавна смърт? Вие трябва само да произнесете желанието си и аз ще го изпълня. Иларио Турно може да ви достави едно питие, което след тридневно редовно вземане, може да докара смъртта на четвъртия ден. Той може да ви покаже няколко капки. Те са достатъчни да приспят човека и да го умъртвят. Той може също да ви приготви един прах, който, размесен с храната, дава същото действие. Иларио Турно разполага също с няколко стъкленици с прочутата аква Тофана, тази мистериозна отрова, която само прочутата сицилианска Тофана знае да приготовлява. Тя сега е напуснала Палермо, за да се настани в Неапол и, от време на време, ми изпраща срещу заплащане със злато няколко бутилки от тази отрова!