Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Нагласил съм скривалището. Направих го тази сутрин. Ще ни свърши идеална работа. Какво става с твоите хора?
— Тръгнали са. Ще пристигнат според плана.
Алекс кимна одобрително, когато получи още една бира.
— Добре. Хайде да видим как ще протече акцията.
— Честно казано, Алекс, ти вдъхнови всичко това. — Милър отвори куфарчето си и извади от него карти и графики. Постави ги на масата за кафе. Алекс не се усмихна. Милър се опитваше да го поласкае, а Добенс не обичаше това. Слуша в продължение на двадесет минути.
— Не е зле, честно, но ще трябва да промениш някои неща.
— Какво? — запита Милър. Вече беше ядосан от тона на Добенс.
— Виж какво, човече, точно тук ще има може би петнадесет души от охраната, а вие трябва да ги очистите бързо. И не става дума за улични ченгета. Тези хора са обучени и добре въоръжени. А и не може да се каже, че са тъпи. Синхронизацията на твоите действия също не е както трябва. Не, Шон, трябва да се стегнем малко.
— Но те ще бъдат, където не трябва! — възпротиви се Милър с колкото е възможно по-безстрастен тон.
— И искаш да тичат наоколо? В никакъв случай, момче! По-добре е да помислиш как да ги очистиш през първите десет секунди. Мисли за тях като за войници. Не трябва само да ги отвлечеш и да бягаш. Тук става дума за бой.
— Но ако охраната ще бъде така силна, както твърдиш…
— Не е проблем да се оправя. Не обръщаш ли внимание на това, което правя аз? Мога да разположа стрелците ти точно където трябва и когато трябва.
— И как, по дяволите, ще го направиш? — Милър вече не можеше да се владее. В Алекс имаше нещо, което го вбесяваше.
— Лесно е — усмихна се Добенс. Наслаждаваше се, че може да покаже на този надут тип как се правят нещата. — Просто ти трябва да…
— И ти наистина ли смяташ, че ще можеш да минеш покрай тях просто така! — сопна се Милър, когато той свърши.
— По-кротко. Не забравяй, че сам мога да решавам какво да правя.
Милър започна да се бори със себе си и този път победи. Каза си, че трябва безпристрастно да разглежда идеята на Алекс. Не му беше приятно да си признае, че планът беше разумен. Този чернокож аматьор му казваше как да провежда операция и това, че беше прав, само влошаваше нещата.
— Хей, човече, така не само е по-добре, но е и по-лесно — отстъпи Алекс. Дори и арогантните белокожи имаха гордост. Това момче беше свикнало да върши нещата така, както му харесва. Добенс реши, че то е достатъчно умно, но твърде сковано. След като веднъж се запалеше по някаква идея, то не искаше нещата да се променят. Алекс разбираше, че от него никога не би излязъл добър инженер. — Помниш ли миналата акция, която правихме за вас? Довери ми се. Тогава бях прав, нали?
Въпреки целия си опит Алекс не можеше да работи с хора. След последната му забележка Милър за малко щеше да избухне, но ирландецът пое дълбоко дъх, като продължи да гледа картата. „Сега разбирам защо американците обичат негрите си толкова много.“
— Нека помисля.
— Добре. Виж какво, аз отивам да поспя, а ти можеш да се молиш над картата колкото си щеш.
— Кои други ще присъстват освен охраната и целта? Алекс се протегна.
— Може би ще намерят някой да им прислужва. По дяволите, не зная. Предполагам, че ще използват прислужницата си. Искам да кажа, че не може да ти дойдат такива гости, без да имаш един слуга, нали? Нея няма да я нараняваме, човече, тя е от нашите сестри, красива жена е. И не забравяй какво казах за дамата и детето. Ако е необходимо, мога да го приема, но ако ги очистиш просто за развлечение, Шон, ще отговаряш пред мен. Нека опитаме да се държим като професионалисти. Там имаш три политически цели. Стигат ти. Останалите са средство за пазарлък и можем да ги използваме, за да демонстрираме добрата си воля. Това може да не е важно за теб, но за мен е, мамицата му! Разбираш ли?
— Добре, Алекс. — В този момент Шон реши, че Алекс няма да доживее края на акцията. Не би било трудно да се уреди това. Заради абсурдната му сантименталност от него не ставаше революционер. „Ще умреш като смел човек. Можем да направим от теб поне мъченик.“
Два часа по-късно Милър призна пред себе си, че това би била неприятна загуба. Човекът наистина имаше усет към акциите.
Хората от охраната дойдоха късно и попречиха на Райън да паркира в гаража си. Бяха трима. Водеше ги Чък Авери от службата за сигурност.
— Съжалявам, че закъсняхме — каза Авери, докато се ръкуваха. — Това са Бърт Лонгли и Майк Кийтън, двама от английските ни колеги.
— Добър ден, мистър Лонгли — обади се от вратата Кати.
Очите му се разшириха, когато видя в какво състояние се намира тя.