Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

С това всъщност бурята прелетя над главата на Швейк, без да удари гръм.

Във вагона, в който се помещаваха канцеларията и батальонният склад, батальонният фелдфебел Баутанцел прояви голямо великодушие и даде на двамата батальонни писари по две шепи бонбони от кутиите, донесени от двете дами. Това бяха бонбоните, които трябваше да се раздадат на войниците от батальона. Най-обикновено явление беше всичко, определено за войниците, да бъде подлагано на подобна предварителна манипулация в батальонната канцелария.

През време на войната това беше нещо толкова обикновено, че когато при някоя инспекция в дадена част не се установяваха кражби, моментално се пораждаше съмнението, че някой от фелдфебелите и другите интендантски органи по канцелариите надува бюджета и изобщо върши разни други машинации, за да върви гладко работата.

Ето защо в момента, когато всички се тъпчеха с бонбони, за да намажат поне от тоя боклук, като няма нищо друго за открадване от войниците, Баутанцел произнесе реч за печалната обстановка, при която става това им пътуване:

— Досега на два пъти съм пътувал за фронта, но толкова мизерно пътуване още не е имало. Ехее, докато стигнахме Прешов530 на времето, бяхме натрупали вече цели купища най-различни неща. Каквото ти дойде на ум, всичко можеше да намериш. Бях складирал десет хиляди кутии цигари „Мемфис“, две пити ементалско сирене, триста консерви. След това, когато при Бардейов531 трябваше да се заровим в окопите и когато русите прекъснаха връзката ни с Прешов, тогава да беше видял ти как се върти търговийка. От всичко това приблизително само една десета част дадох на батальона — уж съм го спестил, а останалото разпродадох в обоза. Имаше при нас един майор, Сойка се казваше, каква свиня беше, нямате представа. Да кажеш, че беше герой, не, най-много обичаше да се навърта около нас в обоза, защото горе свиреха куршумчета и експлодираха шрапнели. Идваше под предлог, че трябвало да провери как готвим за войниците, и то обикновено когато се получеше съобщение, че русите пак подготвят нещо; целият трепереше и най-първо отиваше в кухнята да изпие няколко чашки ром, че едва след това тръгваше на инспекции по кухните, които бяха разположени около обоза. Яденето не можеше да се готви на позициите и храната се изпращаше горе само нощем. Тогава ние бяхме в такова положение, че за някаква специална офицерска храна не можеше и дума да става. Единственото шосе, което беше ни останало за връзка с тила, беше заето от немци от райха, които задържаха всичко по-хубаво, което ни се изпращаше от тила, и го изяждаха сами, така че до нас нищо не достигаше. Затова в обоза бяхме останали без специална офицерска храна. През цялото това време не ми се удаде да спестя за нас, хората от канцеларията, нищо друго освен едно прасенце, което опушихме, и за да не подуши нещо майор Сойка, скрихме го при артилеристите, у един мой познат подофицер на около един час път от нас. Та ви казвам, майорът, когато дойдеше при нас, най-напред се залавяше да опита чорбата. Вярно е, че ние не можехме да готвим много месо, в околността само от време на време намирахме по някоя свиня или някоя мършава крава. При това прусаците и тук ни правеха конкуренция, защото плащаха двойно повече за реквизирания добитък. През цялото време, докато стояхме пред Бардейов, аз не можах да спестя повече от хиляда и двеста крони от закупване на добитък, и то като имате предвид, че в повечето случаи вместо с пари ние плащахме с разписки, подпечатани с печата на батальона. Това правехме особено през последно време, когато разбрахме, че русите на изток от нас са стигнали в Радван, а на запад — в Подолин. Най-трудно се работи с народ, който не умее да чете и пише и се подписва само с три кръстчета, както населението там. Това беше добре известно на нашето интендантство, така че когато изпращахме искане за пари, не можех да прилагам фалшифицирани квитанции за изплатени суми. Квитанции могат да се фалшифицират само там, където народът е по-образован и умее да се подписва. А освен това, нали ви казвам, прусаците плащаха двойно повече, и то в брой, така че, където и да се появяхме, гледаха ни като разбойници. И на всичкото отгоре интендантството взе, че заповяда квитанциите, подписани с три кръстчета, да се предават на военната финансова контролна комисия. Агентите на тая комисия бяха плъзнали навсякъде. Дойде такъв агент, наплюска се, накърка се, а на другия ден иде и прави донесение. Та да ви кажа за тоя, майор Сойка де, дето обикаляше кухните. Честна дума ви казвам, един път измъкна от казана толкова месо, колкото беше определено за цялата четвърта рота. Започна със свинската глава, но каза, че не е доварена и затова отново я хвърли вътре да поври още малко. Вярно, по това време ние готвехме много по-малко месо, на цяла рота се падаха само дванайсет едновремешни дажби, но той всичко изяде. После взе да опитва чорбата, че като се развика: „Та това е чиста водица, що за безобразие, блажна чорба без блажно, без месо.“ Заповяда да я запържат и хвърли в нея последните макарони, които бях спестил. Но това както и да е, най-много ме доядя, че отидоха двете кила масло за чай, което бях спестил още на времето, когато офицерите бяха на специална храна. Държах го аз на поличката над леглото си, а той като се разкрещя чие е маслото. Аз му казах, че според дневния оклад па войниците, определен с последната заповед по дивизията, на всеки войник се падат петнайсет грама масло или двайсет и един грама мас, но понеже нямаме запаси, маслото ще стои дотогава, докато съберем достатъчно, за да можем да дадем на всеки войник точно определеното количество. Майор Сойка много се ядоса, кресна ми, че аз навярно чакам да дойдат русите и да ометат и последните ни две кила масло. Веднага нареди, щом няма месо в чорбата, да хвърля маслото в нея. Така си ми и пропадна целият запас, честна дума ви казвам, щом се зададеше отнякъде майорът, веднага ми тръгваше на буксус. След време той така изтренира носа си, че щом дойдете, веднага надушваше запасите ми. Веднъж бях спестил един говежди дроб, бяхме решили да си го задушим. Но не щеш ли, довтаса майорът, надзърна под кревата и го измъкна. Като взе да дига патардия, аз му казах, че дробът е предназначен да бъде заровен в земята. Преди обед ни казал това един ковач от артилеристите, който бил следвал ветеринарни курсове. Майорът дръпна една пехотинка от обоза и заедно отидоха горе под скалите да варят дроба в котелките си. Но това му изяде главата; русите, като видели огъня, изпратили там елин осемнайсетсантиметров. Когато отидохме да видим, не можахме да познаем дали това по скалите беше говеждият дроб или дробът на господин майора.