Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Генерал-майорът се замисли, запали една пура „Операс“ и дълго, дълго се взира в тавана. Обмисляше какво да каже, след като е попаднал тук, с какво още да поучи офицерите от ешелона.
— Ядката на вашия ешелон е здрава — каза той неочаквано, когато всички вече бяха решили, че той докрая ще остане в тази поза и ще продължи да се взира в тавана и да мълчи. — Войнишкият ви състав е в отлично състояние. Със своята откровеност и с войнишкото си държане войникът, с когото разговарях днес, вдъхва най-добри надежди, че целият батальон ще се бори до последна капка кръв.
Той пак замълча и опрян на облегалото на стола, отново се вгледа в тавана, а след това, запазвайки същото положение, продължи да говори. При това само подпоручик Дуб, подтикван от раболепието си, му правеше компания в гледането на тавана.
— Вашият батальон обаче се нуждае от едно нещо. Вие не бива да допуснете подвизите му да потънат в забрава, батальоните на вашата бригада имат вече своя история, която трябва да бъде продължена и от вашия батальон. На вас ви липсва именно такъв човек, който да води най-точни бележки и да пише историята на батальона. Той трябва да събира в ръцете с всички нишки и да знае коя рота какво е извършила. Той трябва да бъде интелигентен човек, не някое говедо, не някоя крава. Господин капитан, вие трябва да назначите в батальона си един Batalionsgeschichtsschreiber541.
След това той втренчи поглед в часовника на стената, стрелките на който напомняха на цялата сънлива компания, че е време да се разотива.
На гарата генералът разполагаше със свой инспекционен влак и помоли господа офицерите да го придружат до спалния му вагон.
Комендантът па гарата въздъхна. Генералът беше забравил, че трябва да плати бифтека и бутилката вино. Пак ще трябва да плаща от джоба си. А колко такива посещения има всеки ден! Цели два вагона сено се стопиха за подобни цели. Той беше наредил да ги изтеглят на глуха линия и ги продаде на фирмата „Льовенщайн“, военен доставчик на сено. Продаде ги също както се продава жито на зелено. Фирмата продаде вагоните отново па интендантството, но той за всеки случай ги остави да стоят на предишното място. Може би ще се наложи да ги продаде още веднъж па фирмата „Льовенщайн“.
За сметка на това обаче всички военни инспекции, които минаваха през главната гара в Пеща, казваха, че там може много хубаво да се похапне и пийне у коменданта на гарата.
Сутринта ешелонът си беше все още на гарата. Свири се утринна заря, войниците отидоха да се мият на помпите, като използуваха за целта канчетата си. Генералът със своя влак още не беше заминал и лично отиде да инспектира състоянието на нужниците, където войниците по заповед на капитан Загнер се отправяха по взводно — Schwarmweise unter Kommando der Schwarnkommandaten542, за да зарадват генерал-майора. А за да задоволи и подпоручик Дуб, капитан Загнер му съобщи, че днес той поема дежурството при нужниците.
И така, значи, днес при нужниците дежуреше подпоручик Дуб.
Проточилият се на дължина войнишки двуреден клозет поемаше два взвода наведнъж.
И сега войниците бяха наклякали един до друг над изчистените трапове, също като ластовички по телеграфните жици, когато есенно време се събират, за да отлетят в Африка.
Коленете им се подаваха из спуснатите панталони, а поясоците си бяха прехвърлили през вратовете, сякаш всеки момент бяха готови да се обесят и чакаха само заповед.
Във всичко това, разбира се, личеше желязна военна дисциплина, организираност.
На левия фланг седеше Швейк, дошъл заедно с другите, и с голям интерес четеше парче хартия, откъснато бог знае от кой роман на Ружена Есенска543.
… кашен пансион за беда димите
ата неопределени, но може би повече
и то в повечето случаи затворени в себе си губ
и менюто в своите стаи, или се
своеобразни удоволствия. И подхвърлеха ли
ше човек единствено и изключително тъга по ч
се подобряваше, тъй като не искаше с такъв успех
боти, както те самите биха желали,
нямаше нищо за младия Кршичка.
Като откъсна поглед от листчето, той неволно погледна към изхода на нужника и се учуди. В параден мундир там стоеше снощният генерал-майор с адютанта си, а до тях подпоручик Дуб усърдно им обясняваше нещо.
Швейк се огледа наоколо. Всички спокойно продължаваха да клечат над трапа и само подофицерите се бяха някак си вдървили и не смееха да шавнат.
Швейк схвана сериозността на положението.
Той се изправи така, както си беше със спуснати панталони, с поясок, прехвърлен през шията, след като употреби в последния момент късчето хартия, и козирувайки, изрева:
541
батальонен летописец. — Б.пр.
542
По взводно, под командата на взводните командири. — Б.пр.
543
Чешка поетеса и писателка (1863–1940). — Б.пр.