Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Но заповедта си е заповед. Санитарната комисия издаде заповед да се дезинфекцират всички вагони на ешелон № 728 и затова санитарите преспокойно изпръскаха с лизол и купищата войнишки хляб, и чувалите с ориз. Личеше, че става нещо особено.
После отново вкараха всички във вагоните, а след половин час повторно ги изгониха вън, тъй като беше дошъл да инспектира ешелона един престарял генерал. На Швейк веднага му хрумна едно твърде подходящо име за стария господин. Застанал зад строените войници, той каза на фелдфебела:
— Гледай — живи мощи.
Старият генерал се разхождаше пред строя, придружен от капитан Загнер, и по едно време спря пред един млад войник. За да вдъхне бодрост на войниците, генералът го попита откъде е, на колко е години и има ли часовник. Войникът си имаше часовник, но понеже помисли, че дядката ще му подари още един, каза, че няма. Тогава „живите мощи“ — старият генерал, каза с глупава усмивка, подобна на усмивката, с която император Франц Йосиф при посещение на различни градове се обръщаше към кметовете:
— Много хубаво, много хубаво.
След това той удостои с вниманието си близкостоящия подофицер, когото попита за здравето на жена му.
— Аз не съм женен, господин генерал! — изрева подофицерът и генералът със същата благосклонна усмивка повтори неизменното си:
— Много хубаво, много хубаво.
След това, старчески вдетинен, генералът поиска от капитан Загнер да изкомандува на войниците да се преброят по двама. Един миг след това плацът се огласяше от високи и отсечени викове:
— Първи-втори, първи-втори, първи-втори…
Генерал Живи мощи много обичаше това. Той дори и в къщи си имаше две свръзки, които строяваше една до друга и ги караше да се броят: „Първи-втори, първи-втори…“
В Австрия имаше сума такива генерали. Най-сетне, когато прегледът завърши благополучно, при което генералът не скъпеше похвалите си пред капитан Загнер, на войниците разрешиха да се движат в района на гарата, тъй като се получи съобщение, че ешелонът ще замине чак след три часа. Войниците започнаха да обикалят из гарата и да зяпат наоколо. Всеки от тях хранеше надежда, че ще си изпроси по някоя цигара, нали по гарите винаги се върти доста народ.
Личеше, че първоначалният ентусиазъм, изразяван с възторжено посрещане на ешелоните по гарите, бе вече охладнял твърде много и беше спаднал на нивото на просията.
Капитан Загнер бе посетен от делегация на „Дружество за посрещане на героите“, в състав от две измъчени дами, които му предадоха дар на ешелона — двайсет кутийки с ароматизирани бонбончета, рекламно производство на една будапещенска бонбонена фабрика. Кутийките за ароматизираните бонбони бяха твърде грижливо изработени от ламарина, на капака им беше нарисуван един унгарски хонвед, който стиска ръката на австрийски пехотинец, над тях сияеше короната на свети Стефан. Наоколо имаше кръгъл надпис на немски и унгарски: „За императора, бога и отечеството“.
В своята преданост бонбонената фабрика бе стигнала дотам, че беше дала преднина на императора пред бога.
Всяка кутийка съдържаше осемдесет бонбона, така че на трима души се падаха приблизително по пет парчета. Освен това съсипаните, измъчени дами донесоха и голям пакет листчета, на всяко от които имаше отпечатани по две молитви от будапещенския архиепископ Геза Сатмар Будафалски. Текстът им беше даден едновременно на немски и унгарски. Те съдържаха най-ужасни клетви по адрес на всички врагове. Написани бяха с такава страст, че на края им липсваше само унгарското „Baszom a Kristusmarjat“527.
Според негово светейшество архиепископа всемилостивият и всеблаг бог трябваше да направи на кайма и на паприкагулаш всички руси, англичани, сърби, френци и японци. Всеблагият трябваше да се окъпе в кръвта на враговете и да избие цялата тая пасмина, както беше направил жестокосърдечният Ирод с невинните младенци.
Негово светейшество будапещенският архиепископ беше си послужил например в молитвичките със следните хубави изрази: „Бог да благослови нашите щикове, за да проникват по-дълбоко в коремите на враговете. Нека върховният съдник, нашият справедлив бог, направлява артилерийския огън над главите на вражеските щабове. Да даде всемилостивият всички врагове да се удавят в собствената си кръв от раните, които вие ще им нанесете!“
Ето защо необходимо е още веднъж да се повтори, че тия молитвички в края на краищата страдаха само от един недостатък, липсваше им само унгарското: „Baszom a Kristusmarjat“.
След като предадоха всичко това, двете дами изразиха пред капитан Загнер страстното си желание да присъствуват на церемонията за раздаване на подаръците. Едната от тях дори се осмели да изтъкне, че по тоя случай би могла да каже няколко думи на войниците, които тя не наричаше другояче освен „Unsere braven Feldgrauen“528 …
527
Груба унгарска псувня. — Б.пр.
528
Нашите храбри пехотинци в сиво. — Б.пр.