Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Войната изискваше храброст и в кражбата.
Интендантите си разменяха любовни погледи, като че ли искаха да кажат: „Ние сме едно тяло и един дух, крадем, приятелю, мошеничествуваме, братко, но няма какво да се прави, трудно се плува срещу течението. Ако не вземеш ти, ще вземе друг и ще каже още, че не крадеш само затова, защото вече достатъчно си се запасил.“
Във вагона влезе господин с червени и златни лампаси. Пак един от ония генерали, които кръстосваха всички линии по разни инспекции.
— Седнете, господа — обърна се той любезно към офицерите, ликувайки вътрешно, че още веднъж е изненадал някакъв ешелон, за който не предполагал, че трябва да бъде тук.
А когато капитан Загнер поиска да рапортува, той само махна с ръка:
— Във вашия ешелон няма никакъв ред. Вашият ешелон не спи. А би трябвало да спи. Когато ешелоните стоят на някоя гара, войниците трябва да лягат, както когато са в казармата — в девет часа.
Той говореше отсечено:
— Преди девет часа войниците се извеждат по нужда някъде зад гарата, а след това лягат да спят. В обратен случай през нощта войниците ще замърсят линията. Ясно ли е, господин капитан? Повторете. Или по-добре недейте повтаря, ами направете това, което ви казах. Да се свири тревога, да се закарат по нужда, да се свири отбой и да се спи, да се проверява кой не спи! Да се наказва! Да. Това всичко ли е? Вечерята да се раздаде в шест часа.
Сега той говореше за нещо от миналото, за нещо, което не беше станало, което беше някак си от друга действителност. Той стоеше тук като призрак от царството на четвъртото измерение.
— Вечерята да се раздаде в шест часа — продължи той, като погледна часовника си, който показваше единадесет часа и десет минути вечерта. — Um halb neune Alarm, Latrinenscheissen, dann schlafen gehen!533 За вечеря тук в шест часа гулаш с картофи вместо 150 грама ементалско сирене.
След това последва заповед да се продемонстрира бойна готовност. Капитан Загнер отново трябваше да заповяда да се свири тревога, а тръгналият по инспекция генерал, наблюдавайки строяването на батальона, се разхождаше с офицерите и непрекъснато им повтаряше това, което беше вече казал, като че ли те бяха някакви идиоти и не можеха да разберат отведнъж. При това той сочеше стрелките на часовника си:
— Also, sehen Sie. Um halb neune scheissen, und nacht einer halben Stunde schlafen. Das genügt vollkommen.534 В това преходно време войниците и без туй не страдат от запек. Но аз поставям ударението върху спането. То укрепва силите за нови походи. Докато войниците се намират във влака, те трябва да си починат. Ако няма достатъчно място, войниците спят partienweise535. Една трета от войниците лягат във вагоните и спят най-удобно от девет часа до полунощ, останалите стоят прави и ги гледат. След това тези, които първи са спали, отстъпват място на втората смяна, която спи от полунощ до три часа сутринта. Трета смяна спи от три до шест, тогава се свири утринна заря и войниците се водят на миене. През време на пътуването да не се скача от вагоните! Пред ешелона да се поставят патрули, за да не могат войниците през време на движение да скачат от вагоните! Когато противникът счупи крак на войника…
При тези думи генералът почука с пръст крака си.
— …това е похвално, но да се осакатяват с излишно скачане от вагоните, когато влакът се движи с най-голяма бързина, е наказуемо.
— Това е, значи, вашият батальон? — попита той капитан Загнер, като се вглеждаше в сънливите фигури на войниците, някои от които не можеха да се въздържат и вдигнати от сън, се прозяваха на свежия нощен въздух. — Това, господин капитан, е батальон, който се прозява. Войниците трябва да си лягат в девет часа.
Генералът се спря пред 11-а рота, на лявото крило на която стоеше Швейк и така беше раззинал уста, сякаш щеше да глътне всички началства пред него. При това той твърде възпитано държеше ръка на устата си, но изпод дланта му се чуваше такова мучене, че поручик Лукаш тръпнеше от страх да не би генералът да го забележи. Хрумна му, че може би Швейк нарочно прави това.
Генералът, за проклетия, се обърна право към Швейк и пристъпи към него:
— Böhm oder Deutsch?536
— Böhm, melde gehorsam, Herr Generalmajor.537
— Dobrže — каза генералът, който беше поляк и поназнайваше чешки, — Ty rzveš jako krawa na sena. Stul pysk, drž gubu, nebuč! Byl jsi už na zatrinĕ?538
— Съвсем не съм ходил, господин генерал-майор!
— Proč jsi nešel šrat, s ostatnimi menži?539
— Разрешете да доложа, господин генерал. На маневрите в Писек, когато през време на почивка ние се пръскахме из житата, полковник Вахтъл ни казваше обикновено, че войникът не бива да мисли непрекъснато само за кензане, войникът трябва да мисли за боя. Пък да ви кажа ли, господин генерал, какво да правим в нужника? Няма какво да изсерем. Според плана за движението на няколко станции досега трябваше да получим вечеря, а не сме получавали. Празна ли ти е воденицата, нужник не ти трябва.
533
В осем и половина тревога, излизане по нужда, след това спане. — Б.пр.
534
Значи, вижте какво, в осем и половина на сране и след половин час спане. Това е напълно достатъчно. — Б.пр.
535
На смени. — Б.пр.
536
Чех или немец? — Б.пр.
537
Тъй вярно, чех, господин генерал-майор. — Б.пр.
538
Добре — разревал си се като крава на сено. Затвори си муцуната, прехапи си езика, недей муча! Ходи ли по нужда? (на полско-чешки) — Б.пр.
539
Защо не си срал с останалите? (На полско-чешки.) — Б.пр.