Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
И двете направиха страшно обидени физиономии, когато капитан Загнер отхвърли молбата им. Сега за сега подаръците им бяха отправени във вагона-склад. Почтените дами минаха между войнишкото множество и едната от тях не пропусна случай да погали по бузата един небръснат със седмици войник. Той беше от Будейовице и се казваше Шимек. Тъй като не бе осведомен за възвишената им мисия, след като дамите си отидоха, той подхвърли на другарите си:
— Ей, че са нахални тукашните курви! Поне да е за пред хората, маймуната му с маймуна, а то същинска скумрия, само кожа и кокали. Да я духнеш, ще падне, а пък дъртата му мистрия все пак иска да си има работа с войници.
Гарата беше твърде оживена. Тук ходът на Италия беше предизвикал известна паника, тъй като бяха спрени два ешелона с артилерия и изпратени за Щирия. Имаше и ешелон бошнаци, който по неизвестни причини чакаше вече от два дена, напълно изоставен и забравен. Бошнаците от два дена не бяха получавали храна и бяха плъпнали по Нова Пеща да просят хляб. Не се чуваше нищо друго освен ядосания говор на забравените бошнаци, които оживено жестикулираха и непрекъснато повтаряха: „Ебем ти бога, ебем ти душу, ебем ти майку.“
Малко след това 91-ви батальон отново бе строен и отправен по вагоните. Не след дълго обаче батальонната свръзка Матушич пристигна от комендантството на гарата със съобщение, че заминаването се отлага с три часа. Ето защо войниците отново бяха пуснати да излязат от вагоните. Непосредствено преди заминаването в щабния вагон влезе подпоручик Дуб, крайно развълнуван, и помоли капитан Загнер да заповяда незабавно да арестуват Швейк. Подпоручик Дуб, стар, известен доносчик още в гимназията, в която беше преподавател, обичаше да влиза в разговор с войниците, като се мъчеше да разбере какви са убежденията им и в същото време търсеше случай да ги поучи и да им обясни защо и за какво воюват.
През време на своя обход той попадна и зад сградата на гарата и там забеляза Швейк, който бе застанал пред един рекламен плакат на някаква доброволна военна лотария и го разглеждаше с интерес. На плаката бе изобразен един австрийски войник, който приковаваше с щика си към стената някакъв слисан брадясал казак.
Подпоручик Дуб потупа Швейк по рамото и го попита харесва ли му плакатът.
— Голяма идиотщина, господин подпоручик — отговори Швейк. — Виждал съм много глупави плакати, но такава дивотия досега не бях срещал.
— Че какво не ви харесва? — попита подпоручик Дуб.
— На мене, господин подпоручик, в тоя плакат не ми харесва начинът, по който си служи войникът с повереното му оръжие, та той може да счупи щика о стената, после, това е напълно излишно, а може и да го накажат, защото руснакът е вдигнал ръце и се предава. Той е пленник, а с пленниците трябва да бъдем внимателни, няма смисъл, нали и те са хора.
Заинтригуван, подпоручик Дуб продължи да обследва схващанията на Швейк и отново го попита:
— Вие, значи, съжалявате руснака, така ли?
— Аз, господин подпоручик, съжалявам и двамата: и руснака, защото са го намушкали, и войника, защото ще го затворят за това. Та той, господин подпоручик, сто на сто ще счупи щика си о стената. Вижте, стената изглежда каменна, а пък стоманата нали е чуплива. Знаете ли, господин подпоручик, още преди войната в нашата рота имаше един действуващ подпоручик. Даже и старият фел не умееше да се изразява по-сполучливо от него. На плаца например той казваше: „Имаш мирно, следователно пулиш очи като котарак, който сере в плява.“ Иначе той беше много добър човек. Една Коледа просто се побърка и купи за ротата цяла кола кокосови орехи. Именно оттогава, господин подпоручик, си зная колко са чупливи щиковете. Половината рота си изпочупи щиковете с тия орехи и ротният натика цялата рота в ареста, три месеца стояхме без домашен отпуск, а господин подпоручикът беше поставен под домашен арест…
Подпоручик Дуб сърдито погледна безгрижното лице на добрия войник Швейк и ядосано го попита:
— Вие познавате ли ме?
— Познавам ви, господин подпоручик.
Подпоручик Дуб изблещи очи и тропна с крак:
— Аз ви казвам, че още не ме познавате.
Швейк отговори отново с онова безгрижно спокойствие, с което обикновено се явяваше на рапорт:
— Познавам ви, господин подпоручик, вие сте от нашия батальон.
— Вие още не ме познавате! — кресна му отново подпоручик Дуб. — Вие може би ме познаваме откъм лицето, но мислете му, когато ме опознаете откъм опакото! Аз съм опасен, имайте пред вид тая работа, в състояние съм да ви разплача. Е, познавате ли ме, или не?