Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След като с прости думи обясни на генерала положението, Швейк така топло го погледна, че генералът изпита желание да помогне на всички. Щом ще се дава заповед за организирано използуване на нужниците, то изпълнението на тая заповед трябва да бъде материално осигурено.
— Хайде, изпратете ги по вагоните — каза генералът на капитан Загнер. — Как може да не са получили вечеря? Всички ешелони, които минават през тая гара, трябва да получат вечеря. Та тук има снабдителен пункт. Другояче и не може да бъде. Има изработен и специален план.
Генералът каза това с тон, който не търпеше възражения. То означаваше, че сега наистина е вече единадесет часът през нощта, вечерята е трябвало да бъде получена в шест часа, както бе отбелязал вече, така че не остава нищо друго, освен да се задържи влакът на гарата през тая нощ и следващия ден до шест часа вечерта, за да получат полагаемия им се гулаш с картофи.
— Във военно време — каза той извънредно сериозно — няма нищо по-лошо от това да се забравя за храната на войниците през време на придвижванията им. Мое задължение е да науча истината, да разбера как собствено изглежда положението в канцеларията на комендантството на гарата. Защото, господа, понякога виновни са самите командири на транспорта. При ревизия на гара Суботище на южната босненска линия установих, че шест ешелона не получили вечеря, защото командирите им забравили да си поискат. Шест пъти на гарата готвили гулаш с картофи, но никой не го потърсвал и затова го изливали в помията. Истинско море от картофи с гулаш, господа, докато три гари по-нататък войниците от същите ешелони, които минавали през гара Суботище, покрай морето от гулаша с картофи, били принудени да просят на гарата за парче хляб. Тук, както виждате, вината не е била в комендантството на гарата. — Той енергично махна с ръка: — Командирите на ешелоните не са си изпълнили задълженията. Елате в канцеларията.
Офицерите го последваха, като си мислеха защо ли всички генерали са се побъркали.
В комендантството се изясни, че за гулаш наистина никой нищо не знае. Днес за всички ешелони, които минават през гарата, наистина трябвало да се сготви гулаш, но по-късно в счетоводството се получила заповед да требват по 72 халера порционни на човек, така че всяка част, която мине през гарата, трябвало да получи по 72 халера на войник, които ще бъдат изплатени заедно със заплатата. А колкото за хляба, на гара Ватиана540 ще се получи по половин хляб на войник.
Комендантът на снабдителния пункт не беше от страхливите. Той каза право в очите на генерала, че заповедите се менят всеки час. Понякога храната стои приготвена за ешелоните. Но пристигне санитарен влак, представи заповед от по-горе и край, ешелонът идва и заварва празни казани.
Генералът се съгласи с кимване на глава, но отбеляза, че положението решително се е подобрило, в началото на войната то било много по-лошо. Всичко наведнъж не става, затова решително е необходим опит, практика. Теорията собствено се явява спирачка на практиката. Колкото повече продължава войната, толкова по-добър ще става редът.
— Мога да ви приведа и конкретен пример — каза той, възхитен от хрумването си, — преди два дни ешелоните, които минаваха през гара Хатван, не получаваха хляб, а вие утре ще го получите. Елате сега в ресторанта.
В ресторанта на гарата генералът отново подхвана дума за нужниците, като подчертаваше колко е грозно, когато човек вижда навсякъде по ж.п. линиите купчинки войнишки лайна. В същото време ядеше бифтек и всички имаха впечатлението, че преживя някоя от тия купчинки.
Той отдаваше такова значение на нужниците, като че ли победата на монархията зависеше само от тях.
С оглед на новосъздаденото положение с Италия генералът заяви, че именно в нужниците се крие неоспоримото ни предимство в италианската кампания.
Победата на Австрия никнеше един вид от нужниците.
За господин генерала всичко беше тъй простичко. Пътят към военната слава беше прав и ясен, по рецептата: в шест часа вечерта войниците получават гулаш с картофи, в осем и половина войската се изхожда в нужниците и в девет часа ляга да спи. Пред такава войска противникът обръща гръб и бяга ужасен.
540
Град в Унгария на ж. п. линията Рааб–Будапеща. — Б.пр.