Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В отношението си към войната с Италия освен седналите отзад също и батальонната свръзка Матушич и Бацер, свръзката на капитан Загнер, бяха на чисто практични позиции, защото някога преди години, още през време на действителната си служба, бяха взели участие в някакви маневри в Южен Тирол.

— И-их, че зор ще видим по тия баири — каза Бацер, — и то куфарите на капитан Загнер да бяха един-два, пак добре, а то цял куп. Вярно е, че съм балканджия, ама онова е съвсем друго, човек мушне карабината под палтото и иде да гръмне някой заек в имението на княз Шварценберг525.

— Ако ни прехвърлят долу на италианския фронт, разбира се, и на мене не ми се ще да се катеря по баири и глетчери и да разнасям заповедите им. А освен това и яденето им там долу само полента526 и олио — нищо свястно не можеш хапна — каза мрачно Матушич.

— Никак не е изключено именно нас да ни закарат там някъде на майната си в тия планини! — нервно каза Бацер. — Нашият полк беше вече с Сърбия, в Карпатите, малко ли съм мъкнал куфарите на капитана по разни баири, на два пъти ги губих; единия път в Сърбия, втория — в Карпатите, такива една каша се беше забъркала тогава — нищо чудно това да ме сполети още веднъж и на италианската граница. А колкото до яденето там долу… — Той плю, помести се по-близо до Матушич и разнежено му каза: — Знаеш ли, по нас в Кашперските планини правим едни ей такива мънички кнедли от сурови картофи, сваряваме ги и след това ги панираме с яйца и галета и ги пържим с шпек.

Последната дума Бацер произнесе с особен тайнствено-тържествен глас.

— И най-добри са с кисело зеле — добави той меланхолично, — за сравнение с макароните и дума не може да става, те са за свините.

Така завърши и тук разговорът за Италия.