Заслепяващият нож

— Станал е командир на Черната гвардия и е спасил живота на четири различни Призми през кариерата си… а след това някой го е отровил.

— Значи не е бил съвършен — каза Кип намусено.

— Бил е съвършен двайсет и четири години. Това е много по-дълго, отколкото бихме могли дори да мечтаем.

— Извинявай — каза Кип. Усещаше, че по някакъв начин мъртвият командир означава много за Тея.

— Не се цупи. Имаме работа.

— Чакай малко. Преди да започнем, искам да си вземеш документите. Защо се бавиш? Трябва само да ги подпишеш и можем да ги занесем да ги регистрират утре.

— Кип, не бъди идиот.

Кип беше толкова уморен, че му се искаше да заплаче. Вдигна безпомощно ръце.

— Какво става след като ме освободиш, Кип?

— Ами… ще си свободна.

— И бедна.

— Не говорихме ли вече за това?

— Какво става, когато един роб влезе в Черната гвардия, Кип?

— Ами… свободен е.

— Купуват те за цяло състояние. И щом един дребосък мине изпитанието, договорът му отива на съхранение до последните клетви. Ако ме освободиш сега, не получаваш нищо.

— Не искам да те притежавам, Тея. Не е редно. Ти изобщо искаш ли да си в Черната гвардия?

— Разбира се, че искам!

— Дори не знам дали трябва да ти вярвам. Не можеш да ми кажеш, че не искаш, нали?

— Какво? Аз съм робиня, но не съм лъжкиня, Кип.

Той се намръщи.

— По-сложно е от това. И двамата го знаем.

Тя го изгледа все едно го смяташе за луд, но след това фасадата ѝ рухна. В един миг беше цялата безгрижна самоувереност и щастие, а в следващия изглеждаше ужасно уязвима и уплашена.

— Кип… Мислила съм много за това. Още откакто ми каза, че искаш да ме освободиш. Знаеш ли, първото, което изпитах, беше яд… на тебе. Защото след като ме спечели, уроците ми по притегляне на парил спряха. Ще уча отново, но ще трябва да чакам години. Нищо в живота ми не се промени освен това, а ти бях ядосана. Глупаво, нали? Кип, част от мен ми казва да взема документите и да изтичам до регистъра. Да си взема свободата, докато тя е тук, пред мен. Робовладелците са забележително капризни. Извинявай.

— Не си ме обидила с нищо.

— Семейството ми е в дълг, Кип. Майка ми направи някои лоши неща, а баща ми загуби всичко, включително мен и сестрите ми. Беше търговец, както казах, но кредиторите му няма да го пуснат на ново пътуване, защото ги е страх, че ще избяга, така че е задържан и работи като дневен ратай. С това, което печели, няма как да изплати дълговете си. Не може да си позволи да купи инвентар, за да търгува от къщи. Ако взема тези документи сега, го осъждам на бедност, а сестрите ми на ранни бракове за първите бедняци, които баща ми може да убеди да ги вземат.

— Какво е станало? — попита Кип.

— Моля те, не ме питай за това.

„Но аз вече попитах… О, тъй като е моя робиня, ако настоя, ще трябва да отговори.“