Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
ваем съдбата си. Разполагаме с нужните инструменти. Ние можем…
В този момент глъчка сред учениците привлече вниманието на светеца. Обърнахме се и
видяхме, че в планината са пристигнали Навин и Дива, които говореха нещо с малката
групичка.
— Какво хубаво момиче — рече тихо Идрис. — Познаваш ли я?
— Името й е Дивя Девнани, но ти предлагам да я наричаш Дива.
— Баща й да не е Мукеш Девнани, индустриалецът?
— Същият.
— Значи трябва да е загазила. Запознай ме, моля те.
— Да, сър.
Представих ги един на друг и когато Идрис хвана Дива за ръка и я поведе към удобния
шезлонг, който бях освободил, аз заведох Навин да седнем на дънера, където преди седмици
бяхме с Ранвей и обсъждахме престъплението и наказанието.
Навин начена разговора с престъпление — и наказание.
— Конканън сменя местата, на които пласира — каза, щом седна. — Не го свърта на
едно място и е трудно да го приклещиш, но започнах да му хващам края. А поръчаха и
Ранджит.
— Какво говориш! За колко?
Навин ме погледна — от честен по-честен детектив.
— Защо искаш да знаеш?
— От любопитство — отвърнах усмихнато. — Събират ли за възнаграждение? Имам
приятели, които биха искали да добавят още нещо отгоре.
— Всъщност събират — усмихна се той. — Носи се слух, че местен предприемач и един
политик от Бомбай се надцаквали кой да плати повече за убийството, после обаче дружно
напрегнали сили и предложили двойна цена.
— Това сигурно ще го задържи известно време извън Бомбай. Провери през твоите
канали, ако имаш възможност, дали не е в Гоа. В Делхи имам приятели от Компанията, ще
разбера не се ли крие там.
— Да, по дяволите! На другия фронт пък миналата седмица имаше две сбивания между
Компанията на Санджай и „Скорпионите". В Колаба. Стрелба, два опустошени магазина.
Малката война, която „Скорпионите" започнаха в „Лео", се разгоря. Подпалиха една от
къщите им на „Марин лайне". Според вестниците било отмъщение. Болногледачката
загинала в пожара. Пресата вдига адска врява. Задържаха Санджай, но го пуснаха поради
липса на доказателства.
Беше къщата, в която бяхме ходили с Дидие, и знаех, че жената на Вишну е болна. Затова
в сградата е имало болногледачка — загиналата болногледачка. Знаех, че Вишну нямаше да
се спре, докато не подпали чергата на Санджай.
— А! И приятелят ти Абдула се върна — додаде Навин. — Каза, че ще се видите, когато
слезеш от планината, но заръча да останеш тук поне още седмица.
— Още седмица?
— Така каза.
— По дяволите, това се казва осведомителен бюлетин! Благодаря ти, че се качи тук да
ме информираш.
— Всъщност се качихме заедно с една твоя приятелка — усмихна се той.
Взрях се изпитателно в очите му. Той кимна.
— Къде е тя?
— В онази, втората пещера, ей там. Помоли ме да й дам малко време, преди да ти кажа, а никой не отказва на Карла!
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ПРИТИЧАХ НАПРЯКО по белите хлъзгави камъни и се спрях пред входа на пещерата.
Надникнах. Тя седеше на дървена табуретка и разглеждаше сребърна статуетка на богинята
Лакшми, която държеше в шепата си.
Застанах на входа с лице срещу вятъра, както тя бе направила първия път, когато я видях
в планината.
— Разкажи ми виц, Карла.
Тя бавно се обърна да ме погледне. С ъгълчето на окото си зърнах, че се усмихва.
— Та, знаеш ли някой виц, или не? — попитах.
— Добре. Защо ченгетата наричат информаторите „два шамара"?
— Три седмици не съм те виждал и ти ми пробутваш вицове за ченгета?
— Шестнайсет дни и осем часа. Та, искаш ли виц, или не?
— Добре. Значи, защо ченгетата наричат информаторите „два шамара"?
— Защото трябва да ги зашлевиш веднъж, че да заговорят, и после пак — за да млъкнат.
— Ела тук.
Тя ме целуна; ръце около врата ми, изпънати на пръсти крака, тялото й, прилепнало в
моето — като две сраснали се дървета.
— Толкова се радвам да те видя — казах. — Защо така Навин трябваше да ме мотае
десет минути?
— Бях попрегряла от изкачването, а исках да изглеждам по-гот. За теб.
— Ела с мен на едно място.
Заведох я на хълма на Силвано и седнахме на каменливата полянка с изглед към
ширналите се долу дървета. Бризът подухваше на вълни към скалата, надигайки пориви