Повелител на сенките [bg]

Завладяна от паника, Ема се оттласна от гранитната стена, вдигнала крак за ритник, от който Армед политна назад с глух стон, и ето че тя се носеше напред, а в ума си виждаше Джулиън, пронизан от меча или политнал от ръба на скалата, за да се размаже върху камъните долу или да се удави в завихрените води.

Фал все така се смееше, стиснал меча в ръката си. Джулиън направи още една крачка назад… и се наведе, бърз и пъргав, за да вдигне арбалета, скрит зад купчинка камъни. Вдигна го на рамото си в същия миг, в който Ема връхлетя върху Фал с меч в ръка; не забави крачка, не спря, просто заби Кортана между лопатките му.

Оръжието проникна през доспехите и потъна дълбоко. Тя усети острието да излиза от другата страна на тялото му, прорязвайки металния нагръдник.

Зад нея се разнесе писък. Етна. Отметнала глава назад, тя скубеше косата си с нокти. Виеше на език, който Ема не разбираше, ала чуваше как Етна вика името на брат си. Фал. Фал.

Коленете й се подкосиха и Делан посегна да я улови, самият той — пребледнял като платно от шок. С нечовешки рев, Армед вдигна меч и се нахвърли върху Ема, която се мъчеше да издърпа Кортана от безжизненото тяло на Фал. Дръпна с всички сили и оръжието изскочи сред фонтан от кръв, ала нямаше време, за да се обърне…

Джулиън пусна стрелата от арбалета си. Тя изсвистя във въздуха, по-тиха от дъжда, и се удари в меча на Армед, избивайки го от ръката му. Армед изрева. Ръката му беше поаленяла.

Ема се обърна и вдигна Кортана. Кръв и дъжд се стичаха по острието й.

— Кой иска да се пробва? — провикна се, думите й — полуудавени от вятъра и водата. — Кой иска да бъде следващият?

— Нека я довърша! — Етна се мъчеше да се отскубне от ръцете на Делан. — Тя уби Фал! Остави ме да й прережа гърлото.

Ала Делан клатеше глава и говореше нещо за Кортана. Ема направи крачка напред — ако нямаха намерение да се приближат, за да ги убие, тя на драго сърце щеше да отиде при тях.

Армед вдигна ръка и тя видя светлината, избликнала от пръстите му, бледозелена в сивия въздух. Лицето му се разкриви от напрегната съсредоточеност.

— Ема! — Джулс я улови изотзад, преди да бе успяла да направи още една крачка, и я издърпа към себе си, докато дъждът изригна, приемайки очертанията на три коня, завихрени създания от дъжд и водни пръски, които пръхтяха и риеха въздуха между Ема и останалите Ездачи. Фал лежеше на земята, а кръвта му се просмукваше в корнуолската пръст, докато братята и сестра му се мятаха върху неоседланите си жребци.

Ема затрепери неудържимо. Само един от Ездачите поспря достатъчно дълго, за да погледне към нея, преди конете да се понесат в небето, изгубвайки се между облаците и дъжда. Беше Етна. Очите й бяха убийствени, изумени.

Ти уби едно древно и примитивно създание, сякаш казваше погледът й. Приготви се за отмъщение също толкова древно. Също толкова примитивно.